Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 29

— Опитвам се да помогна на Бренда.

Тя се скова леко.

— На Бренда?

— Да, госпожо.

— Знаеш ли, че тя изиска съдебна заповед, която да държи баща й по-надалеч от нея?

— Да.

Мейбъл Едуардс нагласи очилата си и вдигна плетката. Куките затанцуваха в ръцете й.

— Мисля, че не би трябвало да се месиш в това, Майрън — каза тя.

— Значи знаеш къде е?

Тя поклати глава.

— Не съм казвала подобно нещо.

— Бренда е в опасност, госпожо Едуардс. Хорас може да е свързан с това.

Куките застинаха.

— Мислиш, че Хорас би наранил собствената си дъщеря? — остро попита тя.

— Не, но може да има връзка. Някой е влязъл с взлом в апартамента на Хорас. Той е събрал нещата си, опразнил е банковата си сметка и е изчезнал. Мисля, че сигурно има сериозен проблем.

Куките затанцуваха отново.

— Ако има проблем — отвърна тя, — вероятно е най-добре да се покрие някъде.

— Кажете ми къде е, госпожо Едуардс. Наистина желая да помогна.

Мейбъл замълча за известно време. Придърпа кълбото и продължи да плете. Майрън се огледа из стаята. Очите му отново се спряха на снимките. Той се надигна, приближи се до камината и се загледа в тях.

— Това вашият син ли е? — попита той.

Мейбъл вдигна поглед над очилата си.

— Това е Терънс. Омъжих се, когато бях на седемнайсет. Ние с Роланд бяхме благословени от Господ с Терънс година по-късно.

Жената започна да плете по-бързо.

— Роланд умря, когато Терънс беше още бебе. Застреляха го на стъпалата пред дома ни.

— Съжалявам — каза Майрън.

Тя сви рамене и успя да се усмихне тъжно.

— Терънс е първият, който завърши колеж в нашето семейство. Това вдясно е жена му. И двамата ми внуци.

Майрън вдигна снимката.

— Великолепно семейство — прецени той.

— Терънс работи упорито и завърши право в Йейл — продължи Мейбъл. — Стана градски съветник, когато бе едва двайсет и пет годишен.

Вероятно заради това му изглеждаше познат, помисли си Майрън. Местната телевизия и вестници.

— Ако спечели през ноември, ще влезе в щатската управа, преди да е навършил трийсет — завърши тя.

— Сигурно много се гордеете с него — отбеляза Майрън.

— Така е.

Майрън се обърна и я погледна. Тя твърдо отвърна на погледа му.

— Мина много време, Майрън — каза тя. — Хорас винаги ти се е доверявал, но сега е различно. Ние вече не те познаваме. Онези хора, които търсят Хорас… — Тя замълча за миг и посочи подутото си око. — Виждаш ли това? — попита Мейбъл.

Майрън кимна.

— Миналата седмица тук дойдоха двама мъже. Искаха да знаят къде е Хорас. Казах им, че не знам.

Майрън усети как по лицето му се разлива червенина.

— Те ли ви удариха? — попита той.

Мейбъл кимна, приковала очи в неговите.

— Как изглеждаха? — попита той.

— Бели. Единият беше доста едър.

— Колко едър?

— Може би с твоите размери.

Майрън беше метър и деветдесет и пет, деветдесет килограма.

— Ами другият? — попита той.

— Кльощав. Доста по-възрастен. На ръката му имаше татуирана змия — отговори Мейбъл, като посочи към собствения си огромен бицепс.

— Моля ви, разкажете ми какво се случи, госпожо Едуардс.

— Вече ти казах. Дойдоха в дома ми и поискаха да разберат къде е Хорас. Когато им отговорих, че не знам, едрият ме удари в окото. После дребният го отдръпна от мен.