Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 28

— Виждали сме се веднъж и преди — каза тя.

Майрън кимна и се опита да си припомни. Нещо се въртеше из главата му, но не можеше да го фокусира.

— Ти беше още ученик.

Мейбъл му подаде чаша и чинийка, после побутна подноса със сметаната и захарта към него.

— Хорас ме заведе на един от мачовете ти. Играехте срещу „Шабаз“.

Майрън се сети. Първата година в гимназията. Турнирът по баскетбол на окръг Есекс. „Шабаз“ наричаха за кратко гимназия „Малкълм Х. Шабаз“ в Нюарк. В онова училище нямаше бели. В отбора му участваха момчета с имена като Рахим и Халид. Още тогава училището бе оградено с мрежа с бодлива тел на върха, а надписите по нея гласяха: „Внимавай. Кучета пазачи“.

Кучета пазачи в училищен двор. Помисли си само.

— Да, спомням си — каза Майрън.

Мейбъл се засмя весело. Цялото й тяло се разтресе.

— Най-смешното нещо, което някога съм виждала — каза тя. — Всички онези бледи момчета с ококорени от страх очи. Ти беше единственият, който се чувстваше като у дома си, Майрън.

— Да — потвърди той. — Благодарение на брат ти.

Мейбъл поклати глава.

— Хорас каза, че ти си най-добрият, с когото някога е работил. Смяташе, че нищо не може да ти попречи да станеш велик.

Жената се наклони леко напред.

— Между вас двамата имаше нещо специално, нали? — попита тя.

— Да, госпожо.

— Хорас те обичаше, Майрън. Непрекъснато говореше за теб. Когато влезе в НБА, той беше най-щастливият човек на света. Ти му се беше обадил, нали?

— Да. Веднага щом научих, че са ме приели.

— Спомням си. Той дойде и ми разказа.

Гласът на Мейбъл беше замечтан. Тя замълча за момент и се настани по-удобно.

— Когато те контузиха, Хорас плака. Онзи едър, суров човек пристигна тук, седна, където сега седиш ти, и заплака като дете.

Майрън не проговори.

— Искаш ли да ти кажа и още нещо? — продължи Мейбъл, след като отпи от кафето.

Майрън държеше чашата си, но не можеше да помръдне. Едва успя да кимне.

— Когато миналата година се опита да се върнеш в спорта, Хорас ужасно се разтревожи. Възнамеряваше да ти се обади и да те разубеди.

Майрън запита с дрезгав глас:

— Защо не го направи?

Мейбъл Едуардс му се усмихна меко.

— Кога за последен път си говорил с Хорас?

— Онова обаждане. Веднага след като ме приеха в НБА.

Тя кимна, сякаш това обясняваше всичко.

— Според мен Хорас знаеше, че си наранен — каза тя. — Вероятно е решил, че ти ще му се обадиш, когато си готов за това.

Майрън усети как в очите му напират сълзи. Спомените и съжаленията се опитаха да го завладеят, но той не им позволи. Нямаше време за тях сега. Примигна няколко пъти и поднесе чашата кафе към устните си. След като отпи, попита:

— Виждала ли си Хорас напоследък?

Мейбъл бавно остави чашата си и се вгледа в лицето му.

— Защо се интересуваш? — попита тя.

— Не е ходил на работа. Бренда не го е виждала.

— Разбирам — продължи Мейбъл, малко по-предпазливо сега, — но теб какво те засяга това?

— Искам да помогна.

— В какво да помогнеш?

— Да го намерим.

Мейбъл Едуардс зачака.

— Не ме разбирай погрешно, Майрън — най-после каза тя, — но какво общо има това с теб?