Читать «За любовта и други демони» онлайн - страница 3

Всеки ден се случваше безстопанствените кучета да ухапят някого, докато гонеха котките или се биеха с лешоядите за мършата по улиците, особено във времена на изобилие и струпване на хора, когато Флотата на галеоните минаваше за панаира в Портобело. Четирима-петима ухапани за един ден не бяха болка за умиране и още по-малко с рана като на Сиерва Мария, която едва се забелязваше на левия й глезен. Така че слугинята не се разтревожи. Тя лично направи на момичето мехлем от лимон и сяра и изпра петното кръв от фустите й, и никой не помисли повече за нищо друго, освен за веселбата по случай нейните дванайсет години.

Бернарда Кабрера, майка на момичето и нетитулувана съпруга на маркиза на Касалдуеро, бе взела призори драматична доза очистително: седем зърна антимон с чаша подсладена розова вода. Преди години беше буйна метиска от така наречената кръчмарска аристокрация; съблазнителна, хищна, гуляйджийка и с толкова ненаситен корем, че можеше да задоволи цяла казарма. Но поради прекаляването с медовината и блокчетата шоколад за няколко години се бе заличила от света. Циганските й очи помръкнаха, находчивостта й се стопи, изхождаше кръв и повръщаше жлъч, а някогашното й тяло на сирена подпухна и придоби медния цвят на тридневен труп, и изпускаше гърмящи, зловонни газове, които плашеха мастифите. Почти не излизаше от спалнята си, а дори и тогава ходеше гола, или с копринен халат, без нищо отдолу, който я правеше да изглежда по-гола, отколкото без нищо отгоре.

Бе произвела седем внушителни изпражнения, когато се върна слугинята, придружила Сиерва Мария, и не й каза нищо за ухапването. За сметка на това й разказа за данданията на пристанището около продажбата на робинята. „Ако е толкова красива, колкото казвате, може да е абисинка“, каза Бернарда. Но дори да беше Савската царица, не й се струваше възможно някой да я купи за теглото й в злато.

„Сигурно искате да кажете в златни песо“, каза. „Не“, поясниха й, „толкова злато, колкото тежи негърката.“

„Робиня седем педи висока не тежи по-малко от сто и двайсет либри“, каза Бернарда. „А няма жена, нито бяла, нито черна, която да струва сто и двайсет либри злато, освен ако не сере диаманти.“

Навремето никой не можеше да се мери с нея по хитрост в търговията с роби и знаеше, че щом губернаторът е купил абисинката, не ще да е за нещо толкова възвишено като слугуването в кухнята му. Върху това размишляваше, когато чу първите свирки и празнични гърмежи, и веднага след тях олелията на затворените в клетката мастифи. Излезе в портокаловата градина да види какво става.

Дон Игнасио де Алфаро и Дуеняс, втори маркиз на Касалдуеро и сеньор на Дариен, също бе чул музиката от хамака за сиеста, окачен между две портокалови дървета в градината. Той беше мрачен, своенравен човек и блед като водна лилия поради кръвопускането, което прилепите му прилагаха по време на сън. Вкъщи ходеше с бедуинска джелаба и толедска шапчица, която подсилваше беззащитния му вид. Като видя жена си както майка я е родила, предвари да я попита: