Читать «За любовта и други демони» онлайн - страница 2
Габриел Гарсия Маркес
В третата ниша на главния олтар, откъм страната на Евангелието, там беше новината. Плочата се разхвърча на парчета при първия удар на кирката и буйна жива коса с наситен меден цвят се разля извън гробницата. Ръководителят на разкопките се опита да я извади цяла с помощта на работниците си и колкото повече я теглеха, толкова по-дълга и гъста изглеждаше, докато излязоха и последните кичури, все още захванати за череп на момиче. В нишата не остана нищо освен няколко дребни, разпръснати костици, а върху плочата от издялан камък, разяден от селитрата, се четеше само собствено име без фамилни: Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес. Разстлана на пода, тази великолепна коса беше дълга двайсет и два метра и единайсет сантиметра.
Ръководителят на разкопките ми обясни без изненада, че човешката коса расте със сантиметър на месец дори след смъртта, и двайсет и два метра му се сториха добра средна дължина за двеста години. На мен обаче не ми се стори така обикновено, защото моята баба ми разказваше като малък легендата за дванайсетгодишна маркиза, чиято коса се влачела след нея като булчински шлейф, която умряла от бяс след ухапване от куче и била почитана сред карибските народи заради многото й чудеса. Мисълта, че този гроб би могъл да бъде нейният, беше новината ми за този ден и началото на тази книга.
Едно
Пепеляво куче със звезда на челото се втурна из тесните улички на пазара в първата неделя на декември, преобърна маси с фританги3, разбута индиански сергии и лотарийни тенти и мимоходом ухапа четирима души, които му се изпречиха на пътя. Трима бяха черни роби. Другата беше Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес, единствена дъщеря на маркиза на Касалдуеро, която бе дошла с една слугиня мулатка да купят наниз звънчета за празненството по случай дванайсетия й рожден ден.
Имаха указания да не минават отвъд Портал де лос Меркадерес4, но слугинята се престраши да отидат до подвижния мост на квартала Хетсемани, привлечена от врявата на негърското пристанище, където разпродаваха доставка роби от Гвинея. От седмица насам корабът на Кадиската компания за негри се очакваше с тревога, защото на борда му избухнала необяснима смъртоносна болест. В опита си да я прикрият, изхвърляли труповете във водата без тежести. Придошлото море ги бе извадило на повърхността и осъмнаха на брега, обезобразени от подуването и със странно моравочервено оцветяване. Корабът остана закотвен в околностите на залива от страх да не плъзне някоя африканска зараза, докато установиха, че е било отравяне с развалени храни.
Тъкмо когато кучето премина през пазара, вече бяха разпродали оцелялата стока, обезценена поради плачевното й здравословно състояние, и се опитваха да покрият загубите с един-единствен улов, който струваше колкото всички, взети заедно. Беше абисинска робиня, седем педи висока, намазана с тръстикова меласа вместо неизменния зехтин, и толкова смущаващо красива, че чак не бе за вярване. Имаше тесен нос, продълговат череп, коси очи, непокътнати зъби и двусмислена осанка на римски гладиатор. Не я жигосаха в заграждението, нито обявиха възрастта и здравословното й състояние, а оставиха красотата й да я продаде сама. Цената, която губернаторът плати за нея, без пазарлъци и в брой, бе теглото й в злато.
