Читать «За любовта и други демони» онлайн - страница 5

Човек не можеше да си представи по-самотен танц сред толкова музика, със собствените роби и с неколцина от други знатни домове, които допринасяха с каквото могат. Момичето се показваше каквото е. Танцуваше с повече изящество и повече душа от африканците по рождение, пееше с различни гласове на няколко африкански езика или с гласове на птици и животни, които объркваха и тях самите. По нареждане на Доминга де Адвиенто най-младите робини рисуваха лицето й със сажди, окачаха й сантерийски⁵ огърлици върху кръщелната муска и се грижеха за косата й, която никога не подстригаха и която би й пречила да ходи, ако не бяха плитките, многократно навити, които всеки ден й правеха.

Започваше да разцъфва на кръстопът от противоположни сили. Имаше много малко от майка си. От баща си, обратно, имаше мършавото тяло, непоправимата свенливост, бледата кожа, очите, безмълвно сини, и чистата мед на искрящата коса. Присъствието й беше толкова неосезаемо, че сякаш бе невидимо същество. Уплашена от толкова необичайно свойство, майката окачваше звънче на китката й, за да не губи посоката й в сумрака на къщата.

Два дни след празненството, и едва ли не по невнимание, слугинята разказа на Бернарда, че Сиерва Мария я е ухапало куче. Бернарда се замисли, докато взимаше, преди да си легне, шестата си гореща баня с ароматни сапуни, но когато се върна в спалнята, вече го беше забравила. Спомни си за това отново чак на следващата нощ, защото кучетата не престанаха да лаят без причина до зори и се уплаши да не би да са побеснели. Тогава отиде със свещника при бараките в двора и намери Сиерва Мария заспала в хамака от кокосова палма, наследен от Доминга де Адвиенто. Тъй като слугинята не й бе казала къде е ухапана, повдигна ризата й и я огледа педя по педя, проследявайки със светлината изкупителната плитка, увита около тялото й като лъвска опашка. Накрая намери ухапаното място: драскотина на левия глезен, вече с коричка от засъхнала кръв и няколко едва забележими ожулвания по петата.

Не бяха малко, нито обикновени случаите на побесняване в историята на града. Най-нашумелият беше с един амбулантен търговец, който обикалял по черните пътищата с опитомена маймуна, чиито маниери почти не се различавали от човешките. Животното хванало бяс по време на английската морска обсада, ухапало стопанина си по лицето и избягало в близките хълмове. Убили злощастния циркаджия с голи тояги насред ужасни халюцинации, които майките продължаваха да разказват в продължение на много години след това в улични куплети, за да плашат децата. След по-малко от две седмици, от планината посред бял ден се спуснала орда побеснели макаци. Опустошили кочини и курници и нахлули с вой в катедралата, давейки се в кървава пяна, по време на благодарствената служба по случай разгромяването на английската ескадра. Най-страшните драми обаче не влизаха в историята, тъй като се разиграваха сред негърското население, където набързо скриваха ухапаните, за да ги лекуват с африкански магии в селата на симароните⁶.