Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 162

Нямаше да е необходимо да правиш нито едно от тези неща, ако си беше гледал работата, каза Шапката. Но ти се чувстваш длъжен да се бъркаш в живота на другите. Никой не те е молил за съвет или помощ. Ти си просто нежелан натрапник, на всяка манджа мерудия!

— Може би е така — призна Коня. — Но аз не мога да бъда друг, когато един дребен външен тласък би могъл да помогне на една раса да поеме пътя към пълното развитие на интелектуалните сили.

И аз съм ти помагал, продължи Шапката. Дори много пъти сам съм взимал решения. Така и си навлякох неприятностите с Вълка. Твоят безценен Буун си дремеше глупашки край огъня и вълкът почти го беше докопал. След миг-два щеше да му разкъса гърлото, ако не бях овладял малкия му мозък и не го бях изпълнил с чувство на братска привързаност към Буун.

— Да — съгласи се Коня. — Ти наистина се справи отлично, както ти казах и преди. Свърши добра работа и с програмирането на Машините на времето, така че да са готови когато и да реши семейството да побегне с тях. Дори програмирането на Машината на Мартин да го докара тук с Неограничените се оказа отлична идея, макар че когато той се появи, не мислех съвсем така.

Освен това спасих Коркорън, докато вие бяхте в картата. Наблюдавах го, и когато щеше да падне, го повалих в безсъзнание и го доведох на Магистралата. И сега се превръщам в играчка на вълка, за да мога да шпионирам твоите избраници Буун и Инид. Това не е най-подходящата награда за…

— Кажи ми — прекъсна го Коня, — забелязал ли си някакви белези, че те двамата ще стигнат докрай в своите интимни отношения?

Вече го направиха, отговори Шапката. Мисля, че Инид се чувства виновна, че това е станало преди обреда, който те наричат сватба. Не разбирам защо е необходима тази сватба.

— Не се и опитвай — каза Коня. — Сексуалните нрави на повечето раси са твърде неясни. А синдромът, който хората наричат любов, е напълно неразбираем.

Но Шапката вече не го слушаше. Беше изпаднал в периода си на парцалена кукла и лежеше отпуснато върху масата.

Бедното малко животинче, помисли си с внезапно съчувствие Коня. Може би наистина заслужава почивка.

Коня си спомни деня, в който бе намерил това същество в един музей на собствения му народ. Може би бе оставен там за времето, когато расата му щеше да е изчезнала. Беше хвърлил един поглед към Шапката и беше продължил, защото не желаеше да се товари с останки от миналото. Все пак по-късно се беше върнал, за да вземе куклата. И никога не бе престанал да благославя импулса, накарал го да стори това. Защото Шапката разполагаше със странни възможности, надхвърлящи собствените му представи. Като например способността да се движи и да се пренася в пространството и времето без приспособления като мрежата.

И така, Инид и Буун се бяха събрали и зарът беше хвърлен. Коня знаеше, че това е генетичен хазарт, но беше по-добър хазарт от всички други, в които се беше впускал. Имаше големи познания в генетиката.