Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 161

И сега този проект, каза си Коня, най-после бе приведен в действие, като се развиваше дори по-добре от очакванията му. Това, което оставаше, бяха години на внимателно следене и наблюдение, за да е сигурно, че няма да се появят пречки. Но и той щеше да помогне в това. Спайк и Шапката щяха да бъдат приети от новото семейство, както преди това бе се случило със Спайк в продължение на години.

Коня се захили, като се сети за това. Галактическият Център беше направил Спайк свой замаскиран агент и го бе внедрил в семейството в момент, в който той се готвеше да избяга от Неограничените. Докладите на Спайк бяха потвърдили подозренията, че тази група хора заслужава особено внимание.

Разбира се, нямаше гаранция, че Коня нямаше да се провали с този си проект, както бе ставало преди. Оказа се, че интелектът има нищожни шансове да достигне пълното си развитие. Беше имало други раси, на които се бе опитвал да помогне в дългите им усилени години, но всяка от тях се беше проваляла. Имаше и раси, които се проваляха, без той да се опитва да им помогне. Хората-Дъги се бяха провалили в самия край, тъй като се бяха лишили от истинските си ценности и подтискаха чувствата си, докато те изчезнаха напълно. Неограничените пък бяха погубени от собственото си фанатично желание за кръстоносни походи. Дори неговият собствен народ се беше провалил, когато в твърде успешното си търсене на безсмъртие бе пожертвал размножителните си способности и накрая бе оставил Коня като свой единствен представител.

Някакво приглушено пляскане го върна към действителността. Шапката стоеше срещу него и се тръскаше така, както куче се отърсва от вода. При тръскането разкъсаните и разпилени негови одежди се оправиха. Шапката внимателно седна.

Не съм напуснал поста си, каза той на Коня. Ще се върна и ще изпълнявам задълженията си. Дойдох, за да се отърва за известно време от вълка. Само ме подхвърля и влачи насам-натам. Отдалечава се, за да си помисля, че ме е оставил, но после се обръща и се хвърля отгоре ми. Зъбите му непрекъснато ме дъвчат и…

— Налага се да се примириш с това — нареди му Коня. — Това е ролята, която трябва да играеш. Докато приличаш само на парцалена кукла, те няма да подозират, че ги шпионираш. Имай предвид, че и аз трябва да се преструвам. Трябва да се правя на клоун, да говоря така, както те биха очаквали да говори едно странно извънземно, да ги лъжа и да им играя евтини номера.

Като номера, който бе извъртял на Инид, като я накара да повярва, че трябва да държи пръста си в онази точка, докато той връзва възела. Поради факта, че я накара да му помогне и да почувства това, той беше спечелил доверието й. А мрежата, разбира се, си беше там през цялото време и за да стане видима, бе необходимо само леко усилие на мисълта му.

А за да я убеди във важността на присъствието й върху мрежата, я бе накарал да повярва, че наистина е откраднала онзи телевизор, който самият той бе поставил в розово-виолетовия свят. Където, между другото, бе поставил и сандъка с картата. Подтикът да отиде при телевизора бе заложен в ума й още докато той я беше убедил, че двамата мислят един към друг. После я беше оставил да мисли, че го спасява от лилавото чудовище, което всъщност просто се опитваше да се повози заедно с тях на мрежата.