Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 160

Вие се върнахте, радостно извика сферата. Помислих, че може да не се върнете. Тази мисъл ме измъчи.

— Не е трябвало да се измъчваш — каза Мартин. — Тук съм.

Провери батерията — беше заредена до своя максимум. Премести сферата от седалката и се качи в колата, готов да потегли.

— Имам един въпрос — каза той. — Ти притежаваш ли чувство за морал?

Какво означава морал? — попита сферата. — Обяснете ми, моля.

— Няма значение — каза Мартин. — Ще се справиш. Ние с теб ще станем добър екип.

После подкара автомобила обратно към пътя.

18

Коня

Коня седеше отпуснато на една маса пред кубоподобното кафене, което сега беше празно. До него се полюляваше мрежата със сандъка, в който бе затворена картата на галактиката. Телевизорът, който Инид мислеше, че е откраднала, беше върху масата, точно до ръката му. Трамваят все още стоеше на релсите и чакаше следващия си пътник, който може би никога нямаше да пристигне. А всичко това бе обвито в мъгливата сивота на Магистралата на Вечността.

Той се замисли за Магистралата, както много пъти беше правил преди. До момента размислите му не го бяха довели доникъде, а, както предполагаше, никога и нямаше да го доведат. Чудеше се кой или какво е създало този безкраен път, прокаран встрани от обикновеното време и пространство. За първи път беше чул за пътя много отдавна и много далеч оттук от едно странно същество, което се надсмиваше над почти всички потребности и качества на живота. Това създание беше нарекло пътя Магистрала на Вечността, но не му отговори, когато Коня го попита за причината, породила това име.

— И не тръгвай да я търсиш — беше го предупредило странното същество. — Тя не може да бъде открита с търсене. Просто трябва да попаднеш на нея.

Коня беше попаднал на нея преди хиляди години. За свое удивление беше я открил в картата на галактиката, но беше убеден, че не я е построила неговата раса, макар и да е знаела за нея.

Щом бе попаднал на Магистралата, беше решил, че това е удобно място, където може да размишлява над големия избор от действия, разкриващ се пред него. Беше донесъл кубоподобната къща с масите и столовете и бе оставил робота да се грижи за тях. Тъй като имаше релси, той бе поставил трамвай върху тях и беше инсталирал алармена инсталация, за да бъде предупреден, ако някой или нещо се появи в тази част на Магистралата.

Дълги векове нищо не се случи. После, само преди години, алармата бе задействана при първото преминаване отвъд на Буун. Изглежда, че тази странна случка даваше ключа, търсен от Коня за решаване на проблема с хората от Хопкинс Ейкър.

Той се надяваше, но не беше сигурен, преди Буун да се появи за втори път. Тогава разбра, че е свидетел на съвсем нови способности у раса, в която никога не бе подозирал подобни заложби. Сам по себе си талантът не беше толкова важен, колкото фактът, че човечеството притежава скрити възможности да развива у себе си нови способности по време на своята еволюция. Когато осъзна това, Коня направи Буун част от своя план.