Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 163

Надяваше се от техния съюз да произлезе нова раса — клон от човечеството, който да съчетава еволюционните способности на Буун със силата на малката група хора, които упорито дръзнаха да се противопоставят на опасността, дошла от Неограничените.

Той се беше възхищавал на тази упоритост и беше помогнал на бунтовниците, защото видя в тях обещание за бъдещето. Беше ги снабдил с един от най-простите времеви механизми, създадени от собствения му народ. Тези механизми бяха далечен предшественик на мрежата. Неограничените разполагаха, разбира се, също с времеви механизми, но техните бяха толкова сложни, че бунтовниците нямаше да ги схванат. Поредната лъжа на Коня бе, че остави хората да повярват, че са откраднали Машините от Неограничените.

Това беше още преди да има невероятния късмет да открие Буун. Но след като откри него, се появи проблемът как да го свърже със семейството в Хопкинс Ейкър. Това го доведе до нови, по-хитри ходове — като например слуха, пуснат на Мартин и довел го до Коркорън. А също и другият слух, който принуди Мартин да побегне без по-голямата си Машина.

Коня бе научил за странната способност за виждане на Коркорън и за приятелството му с Буун още преди това. Едно незначително хрумване бе изпратило Коркорън в „Еверест“, където разгледа апартамента на Мартин и видя Машината.

Коркорън, призна пред себе си Коня, можеше да бъде грешка. Той очакваше Буун да премине отвъд, в Машината, без Коркорън, но, за щастие, Коркорън не беше причинил неприятности. Откритието на странното дърво беше рискован момент, но в края на краищата всичко беше приключило добре.

Някой ден, каза си Коня, трябва да разбере какво всъщност е дървото на Коркорън. Макар че имаше голяма вероятност никога да не разбере каква раса или народ го е направила, или защо е било разположено на Земята в онзи период.

В крайна сметка, реши той, всичко стана по-добре, отколкото се беше надявал. Имаше още доста за правене, разбира се. Трябваше да намери партньори за още неродените деца на Инид и Буун. Може би щеше да открие подходящи такива на някоя от планетите, колонизирани от хората. Но основната работа беше свършена.

Изведнъж той придърпа телевизора, за да провери какво прави Мартин. Чувстваше, че трябва да държи Мартин под око, въпреки че той беше запокитен на място, от което не можеше да избяга. Мартин беше труден за контролиране.

На екрана видя вътрешността на един храм, изпълнен с поклонници с блеснали очи. Мартин, облечен в одеяния от пурпур и злато, стоеше пред богато украсен олтар. Кутията с мозъка на чудовището-убиец лежеше срещу олтара на пиедестал, осветен от трепкащата светлина на много свещи. Явно Мартин произнасяше проповед. Той внезапно вдигна ръце и тълпата скочи на крака, със зинала във възторжен привет уста.

Мартин беше постигнал мечтите си. Имаше властта, към която се беше стремил, и никой не го застрашаваше. Беше попаднал в клопката на собствената си самонадеяност. И въпреки това, отбеляза Коня с известно отвращение, Мартин все още трябваше да бъде държан под око.