Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 148

Именно. Дори тогава, преди много време, съществуваше предположение, че човешката раса ще изчезне и нещо друго ще трябва да заеме мястото й.

Защо нещо би трябвало да заема мястото й?

Не мога да ти кажа. Няма основателна причина за това, но пък хората вярваха, че на тази планета трябва да има доминираща раса. Преди хората това са били динозаврите, а преди динозаврите са били трилобитите.

Не съм чувал нито за динозаврите, нито за трилобитите.

Не са били чак толкова много, каза Хенри. Динозаврите са били огромни и вероятно броят им не е бил голям. Трилобитите са били по-малки и са били повече. Важното е, че и трилобитите, и динозаврите са измрели.

И човекът е заел мястото на динозаврите?

Не веднага. Било е нужно малко време.

И сега съм аз, едно дърво? Аз ли съм доминиращо?

Мисля, че е много вероятно да си ти.

Странното е, каза дървото, че никога не съм мислило за себе си като за нещо доминиращо. А може би в днешно време това не е и толкова важно. С трилобитите, динозаврите и хората по-различно ли е било?

За трилобитите не знам, отговори Хенри. Те са били доста глупави. Динозаврите също са били глупави, но са били и гладни. Изяждали са всичко, което видят. Хората също бяха гладни. Те контролираха всичко.

Ние не сме гладни, каза дървото. Нашият живот идва от почвата и слънцето. Не се борим с никого, нямаме врагове и на никого не сме били пречка. Сигурно грешиш. Ако големият град те прави доминиращ, то ние никога не сме били и няма да бъдем доминиращи.

Но ти можеш да мислиш и да говориш.

О, да, с нас винаги е било така. Преди време, когато бяхме повече, си говорехме по целия свят. Бяхме най-мъдрите неща в света, но не използвахме своята мъдрост. Нямаше как да я използваме.

Би ли могло да ми предадеш, попита Хенри, част от твоята мъдрост?

Идваш твърде късно, тъжно каза дървото. Аз вече съм старо и изкуфяло. Налегнала ме е забрава. Може би беше необходимо цяло общество от нас, за да бъде запазена мъдростта. Сега няма общество. Ти дойде твърде късно, мой нови приятелю. Няма вече какво да ти дам.

Съжалявам, промълви Хенри.

Още един неуспех, каза сам на себе си. Трилобитите, динозаврите, хората — поне в този свят те се бяха провалили. Дърветата също. Дори ако дърветата бяха оцелели, това пак щеше да е провал. Мъдростта сама по себе си е безполезна. Ако няма никакъв начин да бъде изразена с действия, тя няма стойност.

Обезпокоен си, каза дървото.

Да, обезпокоен съм, отвърна му Хенри. Макар и да не знам защо е така. Трябваше да се досетя как ще свърши всичко.

16

Семейството

Тимъти се настани удобно на стола, облегна се назад и протегна дългите си крака пред себе си.

— След толкова месеци — каза той — най-сетне започвам да разбирам какво всъщност става тук. С голямата помощ на Хюго, разбира се. Той ме насочваше, съветваше и ме срещаше с други създания, които също ми помагаха.

— Не го слушай — каза Ема на Инид. — Той още държи на старите си навици. Стои с дни в кабинета си и дори не слиза за храна. Някой от свитата на Хюго трябва да му носи яденето горе, а сега и този глупав робот, който дойде с теб…