Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 146
Клифърд Саймък
— Какво се случи? — попита той. — Помниш ли нещо от това, което ни казаха?
— Не, не помня — промълви тя. — Чувствам, че всичко това е натъпкано в мен, но не знам нищо за него. Мозъкът ми ще се пръсне…
Някакъв друг глас им извика — груб, висок глас — глас, който можеше да бъде чут и използваше истински думи.
Буун се изправи. Нещо се люлееше над тях във въздуха и той видя, че е мрежата. Коня стоеше върху нея и приличаше на пиян моряк, който се разхожда по палубата на кораб по време на буря.
— Тръгвайте! — извика Коня. — Качвайте се на мрежата! Напускаме това място веднага щом се качите.
Мрежата се полюшна по-надолу и Буун повдигна тялото на Инид върху нея. Вълкът вече бе горе. Коня се доближи до ръба и протегна ръка надолу.
— Хайде, качвай се — каза той, сграбчи протегнатата ръка на Буун и го издърпа.
Коркорън стоеше в отдалечения край на мрежата, леко снишен, за да се закрепи. Роботът се жалваше.
— Цялата ми екипировка изчезна! — проплака той. — Цялата остана там. Сега как ще ви храня?
— Трябваше да заминем бързо — избоботи Коня. — Онзи рехав фалшив кристал се разпадаше под краката ни.
— Как разбра къде да ни откриеш? — попита Инид.
— Този телевизор, който ти открадна от розово-лилавия свят — обясни Коня. — Лежеше на мрежата с екрана нагоре. Погледнах го, а в същото време се чудех къде може да сте, и тогава ви видях на екрана. Щом ви видях, мрежата вече знаеше къде сте и дойдохме да ви вземем.
— Накъде отиваме? — извика Коркорън.
— Където трябваше да отидем първоначално — каза Коня, — ако не бяхме слушали Шапката. Отиваме при тази звезда, която на картата беше отбелязана с хикс.
— А Шапката? — попита Буун. — Няма го с нас.
— Искрено съжалявам — лукаво каза Коня. — Просто не можа да се качи на мрежата достатъчно бързо.
15
Разплутата червенина на слънцето бе надвиснала над света. Свят почти празен, свят без трева или други растения, с изключение на самотното древно дърво, което се издигаше под хълма, на който бе Хенри. Той се надигна и се събра, сякаш очакваше опасност от забравения свят. Но всъщност опасност нямаше. През годините на скитничество бе видял твърде много, за да се страхува.
Небето потъмня така, като че ли се задаваше буря. Но нямаше никакви признаци, че буря ще има.
Краят на света, запита се той, или началото на края му, с едно умиращо слънце, изтърпяващо първия стадий от разпадането си?
Дървото под хълма нямаше сянка. И за пръв път през живота си Хенри усети пълна тишина. В небето нямаше нито една пееща птица, по земята не пълзеше нито едно насекомо, а нямаше и вятър. Всичко сякаш бе замръзнало.
Сетне един глас заговори в него:
Ако той все още беше телесен, удивлението му щеше да е огромно. Но сега нямаше как да знае това. Отговори спокойно и ясно:
Вътрешният глас каза:
