Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 13

Помещението изглежда имаше стабилна основа: не пропадаше и не се поклащаше. Но как беше възможно? По някакъв начин то беше прикрепено за сградата, която сега се превръщаше в безформена купчина. И въпреки това помещението си стоеше на мястото. Без подпора откъм взривеното здание, то си оставаше на разстояние от около стотина фута над улицата, без да помръдне.

Буун бързо приближи до прозореца и погледна навън. В бледата светлина на улицата видя как надигащ се облак от хоросан и мазилка покриваше земната повърхност, докато разбити тухли, разцепено дърво и парчета мрамор падаха и се търкаляха по тротоарите. Нямаше съмнение, че старият хотел вече бе рухнал или поне се намираше в процес на свличане.

Единият край на помещението, в което се намираха, внезапно се наклони, после, тресейки се, възстанови положението си. Затаил дъх, Буун се завъртя с гръб към прозореца.

Поклащането беше откачило картината, или каквото и да беше това, и сега тя се свлече надолу, като разкри някакъв черен контролен пулт, вграден в стената. Повърхността му бе покрита с лъскави уреди, а в центъра мигаше червена лампичка.

Коркорън стоеше широко разкрачен, втренчен в пулта. Червената светлинка продължаваше да мига.

От пулта долетя глас, който ломотеше неразбираеми звуци. Говореше бързо и ядосано.

— Говори на английски! — изрева му Коркорън. — Английски! Не знаеш ли езика?

Червената лампичка спря да мига и гласът каза на английски, един доста особен английски:

— Разбира се, че този език ни е известен. Но защо да говоря на английски? Не сте ли вие, Мартин? Къде бяхте? Защо не отговаряхте на нашите повиквания?

— Аз не съм Мартин — каза Коркорън. — Мартин го няма тук.

— Ако вие не сте Мартин, то кой сте тогава? Какво ви влиза в работата да се обаждате? Защо се намирате в помещението на Мартин?

— Приятелю, който и да сте вие — каза Коркорън, — това е една дълга история, а нямам време да ви я разкажа. Хотелът бе сринат и ние сме в помещението на Мартин, увиснали във въздуха, готови да се разбием всеки момент.

Говорещият от пулта си пое дълбоко дъх. После каза:

— Не се вълнувайте. Нещата ще се оправят.

— Не се вълнувам — отвърна Коркорън. — Но мисля, че се нуждаем от помощ.

— Ние ще помогнем. Слушайте внимателно.

— Слушам внимателно.

— Виждате един контролен пулт. Трябва да го виждате. Задейства се само когато капакът му е свален. Трябва да е свален.

— Свален е, по дяволите! Престанете с тия детински обяснения и ми кажете какво да правя! Пултът е тук. Какво прави той? Как се задейства?

— В долния ляв ъгъл има няколко реда с… предполагам, че ги наричате бутони. На най-долния ред, като започнете от дясно пребройте три и натиснете третия бутон.

— Натиснах го.

— Сега… но не го правете, преди да ви кажа. Избройте нагоре към вашия десен ъгъл разстоянието от три бутона. Разбрахте ли?