Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 15
Клифърд Саймък
— Хорас ли е този, с когото разговаряхме?
Дейвид кимна.
— Той от месеци се опитва да влезе във връзка с Мартин. Когато нашето контролно табло ни сигнализира тази сутрин, той сметна, че Мартин се опитва да го открие.
Коркорън слезе по наклонената плоскост и застана до Буун.
— Казвам се Коркорън. Моят спътник се нарича Буун. И двамата сме невероятно заинтригувани да разберем какво се случи. Питам се дали бихте могли да ни обясните?
— Едва ли сте по-заинтригувани от самия мен — каза Дейвид. — Нека всички да отидем вкъщи и да поговорим. Мисля, че Нора скоро ще сервира обеда. Но може би имаме време за едно-две питиета, преди да седнем на масата.
— Би било чудесно — каза Буун.
4
— Най-важното, което трябва да осъзнаете — каза им Хорас, — е че никога няма да напуснете това място. Ако се появи някаква възможност за вашето заминаване, ще бъдем принудени да ви убием.
— Хорас е толкова суров — каза Инид. — Няма никакво чувство за приличие. Като чук е. Налага всичко като чук. Можеше да каже, че съжалява за невъзможността да ни напуснете, но да ви увери, че се радваме на вашето присъствие.
— Не съм уверен, че се радвам на присъствието им — каза Хорас. — Това е още един симптом, че положението излиза извън контрол. Мартин и Стела се разтварят във въздуха без следа, а и историята, която призракът…
— Хенри! — прекъсна го Инид. — Хенри, а не призрак!
— …историята, която Хенри ни разказа снощи за нещо слухтящо навсякъде около имението, долавящо нещо странно, което се опитва да разкрие. Казвам ви, те ни приближават. Сега тези двамата се появяват от Ню Йорк, без да разполагат с напълно приемливо обяснение как са успели да влязат в Машината на времето на Мартин, и на всичко отгоре са чували за Хопкинс Ейкър.
— Останахме тук твърде дълго — проплака Ема. — Трябваше да заличим следите си и да отидем някъде другаде. Не биваше да се задържаме на едно и също място век и половина.
— Самото преместване би било опасно до известна степен — каза Хорас. — Ние би трябвало да подготвим група специалисти, способни да извършат подобна операция. Но първо би трябвало да подберем и проучим новото място. Бихме могли да се справим с проучването сами, но не бихме могли, поне не без никаква помощ да извършим преместването си на друго място. Не притежаваме и половината от необходимото умение.
— Бях останал с впечатлението — неприязнено се обади Дейвид, — че ти можеш да се справиш с всякакъв вид работа без никаква помощ.
Хорас наведе глава като разярен бик.
— Престанете — намеси се с типичната си деликатност Тимъти. — Престанете и двамата. Вместо да спорим помежду си, ние би трябвало да се опитаме да обясним по най-добрия възможен начин ситуацията, в която тези посетители са попаднали като наши гости.
— Искрено бих се радвал, ако го направите — каза Коркорън. — Казвате, че никога няма да можем да заминем и въпреки това Дейвид… Вие бяхте Дейвид, нали?
— Да. Аз съм Дейвид и пътувам от време на време. Най-вече до Лондон и Париж. Веднъж и до Ню Йорк.
— Отиванията и връщанията, както ги нарекохте — обясни Тимъти, — се извършват чрез превозни средства, които ние наричаме Машини на времето. Машината, в която живееше Мартин, ви докара от Ню Йорк. Но това още не е всичко.
