Читать «Смърт край Лаго Маджоре» онлайн - страница 26

Изключих мотора и оставих лодката да се придвижа сама до върбите на кея.

— Ще те оставя да отидеш в апартамента си, Дейвид — каза тя и скочи на земята. — Не смея да оставам и сама да ти го покажа. Когато се преоблечеш, ще дойдеш ли горе във вилата? Само тръгни по стъпалата, по пътеката и ще стигнеш до верандата. Мария ще ти даде вечеря. А след това ще те заведа при Бруно.

— Добре — казах, излизайки от лодката.

Тя ми даде ключ.

— Това е ключът от твоя апартамент. И — нещо много важно. Никога не оставяй отключено. Никой освен мен и една стара жена от селото не влиза там. Никой никога не е виждал вътрешността му и не бива, иначе ще започнат да се чудят защо съм те настанила там. Смяташ ли, че ще можеш да се грижиш за него?

— Сам си чистех предишната стая — отговорих с усмивка. — Разбира се, че мога.

Старицата идва веднъж седмично да го чисти основно. Вярвам й, че няма да говори. Ще те предупредя кога ще идва и тогава не трябва да се мяркаш.

— Защо е тази тайнственост?

Тя се засмя.

— Почакай и ще видиш.

Сложи ръка върху моята и вдигна лице. Привлякох я към себе си. Устните й бяха горещи и сухи, като че ли имаше треска. Пръстите й се впиха в раменете ми и тя се притисна към мен.

Стояхме така няколко секунди, скрити от върбите, вълничките леко се разбиваха в кея, после тя се освободи от прегръдката, заизкачва бързо стъпалата и се скри от погледа ми.

Когато настаних лодката и заключих хангара, понесох двата си куфара по тясното стълбище, което водеше към жилището на втория етаж.

Отключих вратата, отворих я и се заковах на място.

Гледах объркано към голяма стая с еркерен прозорец, обърнат към Лаго, която се оказа така разкошно мебелирана, та помислих, че съм сбъркал мястото.

Един бърз поглед ме увери, че нямаше къде другаде да отида. Бавно затворих вратата и седнах върху куфарите си.

Стаята беше почти десет на шест метра, с мозаечен под, застлан с три големи персийски килима. Стените бяха покрити с весел копринен тапет в червено и бяло. В голямата ниша на прозореца беше разположен квадратен диван-легло с дължина на страната около два и половина метра, постлан с бяла копринена кувертюра, поръбена с червено. Четири големи кресла и голям диван не успяваха да изпълнят стаята, радиограмофон и шкафче с плочи се губеха край една от стените.

В един ъгъл имаше съвсем заредено барче и когато го разгледах видях, че при докосване с пръст се обръща и открива етажерка с книги.

Точно срещу мен се намираше друга врата, прекосих стаята и я отварях. Оказа се малка стаичка с две големи огледала и два вградени гардероба, които се осветяваха отвътре, щом отвориш вратите. От тази стая през друга врата се влизаше в банята с вградена в пода вана и душ. Огледала и черен мрамор изцяло покриваха стените й.

Върнах се в голямата стая, отидох до бара и си сипах едно голямо уиски. Чувствувах, че имам нужда от него. Сега ми стана ясно защо вратата трябваше да е заключена.

Мария беше пълна възрастна жена с приятно лице и добродушни очи. Когато влязох в кухнята, си намяташе шала и се готвеше да си тръгва.