Читать «Смърт край Лаго Маджоре» онлайн - страница 20

— Моля те, не се шегувай с това — казах, усещайки как кръвта нахлува в главата ми.

— Но аз не се шегувам, скъпи. Опитвам се да разреша един проблем. И невъзможно ли е да си намериш по-добра работа? Тогава би завършил книгата си. И аз ще правя нещо. Не искам да си мислиш, че съм безполезна. Смяташ ли, че бих могла да стана келнерка?

— Престани! — казах сърдито. — Не говори така! Невъзможно е да си намеря по-добра работа. Дори и да завърша книгата си, тя няма да ми донесе никакви пари, а ще ми отнеме месеци, дори да работя от сутрин до вечер. И как си представяш да работиш като келнерка?

— Но ние трябва да направим нещо, Дейвид.

Изхвърлих водата.

— Нямаш ли никакви собствени пари? — запитах, без да я поглеждам.

— Страхувам се, че не. Разбира се, мога да продам бижутата си. Така бихме могли да преживеем известно време. Да издържим, докато ти спечелиш повечко пари.

Приближих се до нея.

— Защо, по дяволите, говорим за това? И двамата знаем, че не бихме могли да живеем така. По-добре да се откажа от теб, отколкото да те принизя до моето равнище. Съвсем скоро ще ме намразиш, Лаура. Ще бъде добре, докато имаме някакви пари, но след като се свършат и започнат затрудненията, когато няма да можеш да си купуваш нови дрехи и бижута, за да изглеждаш както сега, ще започнеш да ме мразиш.

Тя сложи ръката си върху моята.

— Не, няма. Казах ти, че мога да бъда щастлива с теб и в пещера.

— Нека опитаме да бъдем сериозни за мъничко. Има само един изход.

Тя внезапно ме погледна, очите й станаха напрегнати и грациозните й ръце се стегнаха в юмруци.

— И какъв е той?

— Трябва да се опитам да си намеря работа край Лаго. Ще говоря с Джузепе. Той знае всички трикове. Бих могъл да намеря нещо по туристическите корабчета. Тогава по-лесно бихме се срещали. Няма да има нужда да пътуваш чак дотук. По-лесно ще ти е да се измъкнеш за час или два, без никой да забележи.

Напрежението изчезна от погледа й, ръцете й се отпуснаха.

— Това би ли ти харесвало, Дейвид? — запита тя и отвори чантата си за цигара. — Би ли те задоволило?

— Би било по-добре от последните три дни. Поне от време на време ще те зървам, бихме могли да се виждаме и късно вечер. Трудно ли ти е да излизаш от вилата, след като всички са си легнали?

— Не, това е възможно — рече тя с уморен и равен глас.

— Не си много ентусиазирана — отбелязах, като я гледах. — Не ти ли харесва идеята?

— Смятам, че ще е много опасно. Не познаваш Лаго така добре като мене. Има толкова дебнещи погледи. Наивно е да се надяваме, че срещите ни ще останат тайни. Трябва да бъда много внимателна. Бруно ще се разведе с мене, ако открие, че му изневерявам. Когато умре, аз ще наследя голямо състояние. Ако сега направя една погрешна стъпка, сигурно ще загубя всичко.

— Разбирам. — Седнах на леглото и прокарах пръсти през косата си. — Не съм мислил за това. Не ми беше идвало наум, че ще станеш богата, когато той умре. Това увеличава пропастта между нас, нали?

— Стеснява я, Дейвид.

— Допускаш ли, че бих живял с твоите пари?

— Не, сигурна съм, че няма. Но това не са мои пари. На Бруно са. Смятам, че би приел един заем, за да започнеш някакъв бизнес и ще ми го върнеш, когато успееш.