Читать «Цуамоно» онлайн - страница 23

Внезапно друго шествие подмина процесията на Рейко. Върху одеждите на конниците тя видя герба на клана Янагисава. Един черен паланкин се изравни с нейния, прозорчето му се спусна и на него се показа жена, облечена в тъмносиво кимоно и наметало. Беше на възраст между трийсет и четирийсет години, с невзрачно плоско лице без всякакъв грим. Щом жената забеляза Рейко, мрачният поглед в присвитите й очи се проясни и широките й устни трепнаха в едва забележима усмивка. В този миг Рейко си спомни, че съществуваха опасности, които не бяха просто плод на нейното въображение, както и заплахи, които не се бяха разсеяли, след като Сано я бе спасил от краля дракон.

— Здравей, Рейко сан — изрече неясно госпожа Янагисава, съпруга на дворцовия управител.

До нея се появи красиво момиченце с щастлива усмивка и отсъстващ поглед в очите. Това бе слабоумната деветгодишна дъщеря на госпожа Янагисава. Какъв лош късмет да ги срещне точно сега, и то точно тях! При все това Рейко бе убедена, че тази среща не бе просто съвпадение, както и че госпожа Янагисава бе способна да причини неимоверни злини. Пренебрегвана от своя съпруг, когото обичаше страстно, и майка на дете, което никога нямаше да порасне, тази жена изпитваше такава неистова ревност към Рейко заради красотата й, заради любящия съпруг и нормалното й дете, че привързаността й към нея бе проникната от омраза. Привързаността караше срамежливата, саможива госпожа Янагисава да се вкопчи в Рейко като нейна единствена приятелка. В същото време омразата я тласкаше към прояви на безумно насилие над Рейко.

— Каква изненада, че се срещаме толкова неочаквано! — възкликна госпожа Янагисава с тихия си дрезгав глас, докато двете шествия продължиха бавно напред в успоредни колони.

— Наистина — отвърна Рейко.

Тя отлично знаеше, че госпожа Янагисава я шпионира, като подкупваше слугите й да й докладват за всяка стъпка на своята господарка. Рейко се бе видяла принудена да наеме собствени шпиони сред прислугата, за да залови информаторите, които бе уволнила незабавно. Но парите на госпожа Янагисава й бяха купили други шпиони сред новите слуги. Рейко предположи, че именно те бяха уведомили госпожа Янагисава за намерението й да излезе и съпругата на дворцовия управител бе побързала да я последва.

— Толкова време мина — отбеляза госпожа Янагисава. — Безкрайно се радвам да те видя отново.

Настоятелният й поглед оглеждаше Рейко с искряща ненаситност, сякаш настървен и за най-малката подробност. Подклажданата от ревността омраза трептеше във въздуха около тях като нажежени вълни от вулкан. „Колко ли се радваш на възможността да се лепнеш за мен, за да можеш да ме нападнеш отново!“, помисли си Рейко. Тежките пристъпи не бяха единствената причина за неохотата й да напуска дома си. Тези пет месеца в сигурното убежище на дома й я бяха предпазили от набезите на госпожа Янагисава.