Читать «Цуамоно» онлайн - страница 21

Лора Джо Роуланд

Рейко наблюдаваше изпълнената с уют картина някак отдалеч. Откакто се бе прибрала у дома от острова, където кралят дракон бе държал нея, Мидори, майката на шогуна и съпругата на дворцовия управител Янагисава като свои пленници, тя сякаш живееше в някакъв свой свят. Случилото се по време на похищението й на онзи остров я бе уединило в някаква мрачна сянка, която нищо не бе в състояние да разпръсне.

— Тази сутрин открих, че в съня си Таеко се е преместила в горния край на леглото си. Това означава, че ще се издигне в обществото — съобщи Мидори.

Красивото й лице бе все още пухкаво от напълняването по време на бременността. Тя ласкаво погали лъскавите черни косици на дъщеря си. Съществуваха какви ли не суеверия, свързани с бебета, но Мидори ги възприемаше сериозно.

— Хирата сан окачи в стаята на Таеко една картина на дявол, който бие молитвен гонг. Сега тя вече не плаче през нощта. Хирата сан е толкова добър баща — тонът й свидетелстваше за любовта, която изпитваше към съпруга си.

— Мамо, защо жените си бръснат веждите? Кога ще завали сняг? — попита Масахиро с пълна уста. Почти тригодишен, той се отнасяше към света с неизчерпаемо любопитство.

Рейко се усмихваше, разговаряше и ядеше машинално. Но разстоянието между нея и околните я притесняваше, както и другите неприятни последици от похищението.

След спасяването и едномесечно уединение у дома тя бе решила, че се е отърсила от ужаса, който бе преживяла. Но още първия път, когато събра смелост да излезе в града, разбра, че бе допуснала грешка. Отиваше на посещение при баща си и се наслаждаваше на пътуването, докато паланкинът, носачите и конният ескорт не стигнаха до административния район вън от замъка Едо. Внезапно, сякаш под въздействието на зла магия тя се бе озовала обратно на междуградския път, където похитителите бяха устроили засада на нея и приятелките й. В главата й с ужасяваща реалност нахлуха спомени от нападението. Връхлетя я паника, сърцето й заби до пръсване, зави й се свят. Пристъпът продължи само миг. Рейко реши, че е моментно неразположение, което няма да се повтори.

Но се случи, при това само няколко дни по-късно, когато излезе отново. Паниката я връхлетя в мига, когато премина през портите на крепостта Едо. Следващият пристъп я сграбчи още преди паланкинът да напусне собствения й двор, и й се отрази толкова зле, че тя се втурна обратно в къщата. Скоро самата мисъл да излезе навън й причиняваше сърцебиене, световъртеж и паника. А страхът, който изпитваше от пристъпите, пораждаше нови. Рейко се опита да се излекува с медитация и упражнения по бойни изкуства. Взе да гълта лекове, приготвени от кости на специален вид гущер и корени на каламус4, за да се пребори със състоянията на истерия. Нищо не подейства. Откакто бе получила третия пристъп, Рейко не бе излизала от къщи.