Читать «Цуамоно» онлайн - страница 199

— Макино е изпил твърде много афродизиак и се е пренапрегнал — обясни Сано. — Той си е отговорен за смъртта, не някой друг.

Тамура застина намясто. Лицето му изразяваше първо слисване, после — отвращение и накрая — съгласие, че похотливите навици, а не замислено убийство са причината за смъртта на господаря му.

— След като вече разбрахте, че съм невинен, бихте ли напуснали сцената? — изхленчи Кохейджи — Може ли да си довърша пиесата?

— Бой! Бой! — продължаваше въодушевено публиката. Свирепият тип с червената кърпа взе да се съпротивлява на войниците на Отани и Ибе, които се опитваха да го прогонят от платформата.

— Опасявам се, че няма такава възможност — каза Сано на Кохейджи. — Виждаш ли, Макино не е бил мъртъв, когато е рухнал. Не е трябвало да се опитваш да представяш смъртта му като убийство, извършено от външен нападател. Побоят, който си му нанесъл, е същинската причина за смъртта му.

Кохейджи се втренчи в него, зяпнал от ужас, безсловесен. Сано имаше чувството, че вижда как лицето му, скрито под грима, пребледнява.

— Милостиви небеса! — прошепна той. — Нямах представа…

Поклати глава, искрено разкаян за грешката си. Сано наблюдаваше как постепенно до съзнанието му стига мисълта, че някой трябваше да заплати с кръвта си за смъртта на Макино и това бе той. Кохейджи се олюля под бремето на съзнанието, че бе стигнал до края на живота си, направляван от пориви и хитрини, и че се бе озовал в затруднение, от което те вече не бяха в състояние да го спасят.

— В такъв случай убийството на Макино е било резултат от глупавата грешка на този идиот — заяви Тамура. — Не си струва отмъщението. А и глупакът не е достоен да окървави меча ми.

Сломен, той свали оръжието си. Но Сано забеляза, че самураят изпита облекчение — той нямаше сърце да се наслаждава на убийството. Прибра меча си в ножницата.

— Отказвам се от вендетата си — обяви той и скочи от сцената.

Публиката и бандата ронини го освиркаха, бесни, че бяха измамени и нямаше да станат свидетели на клането, което толкова им се искаше да видят. Полицаите плъзнаха сред зрителите, принуждавайки всички да опразнят местата. Сано кимна на детективите Маруме и Фукида. Те доближиха Кохейджи и го сграбчиха за ръцете. Той не оказа съпротива — изглеждаше твърде сломен от злата си участ.

— Арестуван си — обяви Сано.

* * *

— Съпругът ми бе открил, че племенникът на владетеля Мацудайра и наложницата му са любовници — каза госпожа Янагисава на Рейко. — Беше разбрал за знака, който Госечи използвала, за да си урежда тайни срещи с Дакуемон. Примами Дакуемон в „Знака на заслеплението“ и ме прати да го убия.

Госпожа Янагисава, изглежда, изобщо не се вълнуваше от това, че детективите и Рейко слушаха как тя изобличаваше самата себе си. Шокирана от признанията й, макар и вече наясно с извършеното от нея, Рейко попита:

— Не се ли страхуваше? Как си могла да го извършиш? — после й хрумна, че вероятно си имаше причина. — Какво ти обеща в замяна дворцовият управител?