Читать «Не питай!» онлайн - страница 89

— Да, сър.

— Добре. Много съм доволен от теб, Джери. А сега иди и си сложи маската.

Тогава се случи нещо ужасно и невероятно.

Дясната вежда на Джон Мерил Фергюсън се отлепи и падна. Падна като отвратителна гъсеница на масата между нас.

* * *

Последва дълга, напрегната пауза. Полуосветената стая сякаш беше заредена с напрежение, което сякаш всеки момент щеше да се взриви.

Човекът, когото смятах за Джон Мерил Фергюсън, изведнъж изпусна тих стон, блъсна стола си назад и скочи на крака. Огледа се наоколо като подплашено животно, което не знае в коя посока да побегне, след това се втурна като обезумял към отворения френски прозорец.

Реакцията ми последва почти автоматично. Протегнах крак напред, успях да достигна глезена му и го изпратих на пода. Падането му разтърси постройката. Веднага се хвърлих върху него, притиснах с колене размаханите му ръце и го задържах без да може да ми направи нищо.

Вгледах се в лицето му, след това отлепих другата вежда и мустаците.

— Кой си ти, по дяволите? — попитах аз, останал без дъх.

Опита се да ме отхвърли, но го държах здраво.

— Пусни ме — изпъшка той.

Без да изпускам ръцете му изпод коленете си, аз посегнах под брадичката, напипах края на гумената маска и я свалих от лицето му.

Вгледах се в него. Той също ме гледаше, с някакво отчаяние.

След това по тялото ми премина вълна на ужас, който ме парализира, по гръбнака ми полазиха студени вълни.

Сякаш чух подигравателния глас на Мацо: „На леваци като него често се случват злополуки.“

Под себе си бях затиснал Лари Едуардс!

Изправих се на крака с мъка и направих крачка назад, втренчен в него.

— Боже мой! Лари! Казаха ми, че си умрял! — възкликнах най-накрая.

Той също се изправи бавно. Изглеждаше уплашен и изтощен.

— Трябва да се махна оттук! — изпищя той с истеричен глас.

— Няма да отидеш никъде, докато не ми кажеш какво се е случило! — срязах го аз. — Седни. Ще ти донеса нещо за пиене.

Той погледна към отворения френски прозорец и след това към мен.

— Не се опитвай, Лари! — казах аз. — Ако не седнеш и не ми кажеш какво става, ще счупя проклетия ти врат!

Той се поколеба, след това сви безпомощно рамене и се отпусна в близкото кресло. Без да свалям поглед от него, аз отидох до барчето, напълних една чаша с уиски и му я подадох. Той отпи жадно.

— Защо си тук? От къде на къде ти хрумна да ме изпращаш в резиденцията? — попитах аз, надвесен над него.

— Исках да спечеля време — измърмори той. — Съжалявам, Джери, но мислех само за себе си.

Заобиколих го и седнах срещу него.

— Какво искаш да кажеш? Слушай, Дари, хайде да започнем от самото начало. Най-напред, защо си маскиран като Фергюсън?

И той се разприказва.

Случило му се същото, което и на мен. Лу Пренц му казал да отиде в хотел „Плаза“. Там се срещнал с мисис Хариет. Упоила го и се събудил у дома й. Предложили му по хиляда долара на ден. Той приел, а Чарлс Дювайн му изработил маска. Научил се да се подписва като Джон Мерил Фергюсън и да имитира гласа му. Накрая го завели в резиденцията на Фергюсън точно както и мен.