Читать «Не питай!» онлайн - страница 88

Писах историята около Фергюсън в продължение на шест дни и по-голямата част от нощите. Мисис Суонсън идваше да чисти два пъти седмично и всяка вечер ми готвеше чудесна вечеря. Следобедите плувах. Никой не ме беше търсил от „Фергюсън Електроник & Ойл Корпорейшън“ и чувството ми за самота беше изчезнало. Вече имах какво да правя — нещо, което поглъщаше цялото ми внимание, а когато човек е зает по този начин, самотата, дори жените, за него не съществуват.

Тогава, на шестата вечер, когато пишех на машината пред широко отворения френски прозорец и луната осветяваше морето пред мен, чух ръмжене на приближаваща се кола.

Помислих си, че Дюран идва да провери какво правя. Ако влезеше и видеше пишещата машина и всичките изписани страници, без съмнение щеше да се поинтересува какво има на тях. Не можех да позволя такова нещо.

Светкавично прибрах листата в едно чекмедже, взех машината и я мушнах под леглото в спалнята. След това се върнах в другата стая.

Чух стъпките по верандата, събрах кураж и пристъпих напред.

На прага стоеше самият Джон Мерил Фергюсън. Това беше последният човек, когото очаквах да видя.

— Здравей, Джери — поздрави той и влезе в стаята.

— Надявам се, че не те безпокоя.

Той пое въздух бавно и дълбоко.

— Ни най-малко, сър. Не правех нищо определено. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря. — Фергюсън се приближи до масата, издърпа стол и седна. — Исках да поговорим.

Озадачен и смутен, аз седнах срещу него.

На масата имаше нощна лампа, която използвах, когато пишех. Той протегна ръка и я угаси. Останаха да светят само двете лампи на стената и стаята потъна в полумрак.

— Е, Джери — каза той. — Как ти се струва живота тук?

Какво, по дяволите, беше това? Замислих се. Пред мен стоеше един от най-богатите и влиятелни хора на света… Какво правеше той при мен? Да пита един безработен второстепенен актьор как намира живота си… Още повече се обърках.

— Чувствам се много добре, сър — отговорих аз.

— Благодарение на вас. Безкрайно съм ви задължен за това, което направихте за мен.

Той кимна и раздвижи неспокойно ръцете си.

— Как прекарваш времето си?

— О, правя най-различни неща. Плувам. Тук е чудесно. Прекрасен град.

Той се вгледа в мен. В очите му имаше напрежение.

— Искам да направиш нещо за мен, Джери. Това не ме изненада. Не би дошъл тук, ако нямаше причина.

— Разбира се, сър.

— Маската ти тук ли е?

— Разбира се сър.

— Тази вечер искам да заемеш мястото ми в резиденцията.

Стреснах се.

— Разбира се, сър. Както кажете.

— Няма да има проблеми. Колата ми е навън. Сложи си маската и иди в резиденцията. Охраната ще те пусне. Ще отидеш в апартамента ми и ще останеш там, докато не ти се обадя. Сега никой не знае, че ще заемеш мястото ми. Всички ще мислят, че там съм аз самият. Вече съм предупредил Джонас да сервира в апартамента и да не позволява на никой да ме безпокои. Разбираш ли?