Читать «Не питай!» онлайн - страница 85

9

Вятърът шумолеше в листата на палмите. Морето блестеше от слънчевите лъчи. Плажът беше като някакъв златен килим.

И кой, по дяволите, се интересуваше от всичко това?

Обзе ме объркване, гняв, самота. Желаех Соня! Имах нужда от нея!

Седях на верандата и гледах пустия плаж. Една чайка излетя от огнения кръг на слънцето, спусна се над водата и изчезна с жален писък.

Все още чувах гласа на Джак Маклин: „Мис Соня Малкълм ще трябва да ми се подчини.“

Опитах се да се успокоя. Този нещастник си въобразяваше, че може да ми нарежда какво да правя, само че го очакваше истинска изненада! Нямаше да позволя да се бърка в личните ми отношения със Соня Малкълм! Да върви по дяволите!

Взех решението си и отидох до мерцедеса, който бях паркирал под сянката на едни палми. Пазачът — поредният нисък набит и зловещо изглеждащ главорез, ми кимна свъсено и вдигна бариерата.

Подкарах към града. Беше 17,05. Нямах представа до колко часа е работното време във „Фергюсън Електроник & Ойл Корпорейшън“. Предположих, че служителите напускат сградата през задния вход. Трябваше да рискувам и да застана там.

Завих по страничната уличка, по която се стигаше до изхода на подземния гараж, намерих свободно място край тротоара, за да паркирам, и се приготвих да чакам. Мястото беше удобно. Виждах изхода на гаража и човека, дежурещ край бариерата.

Минутите се занизаха. Не преставах да гледам часовника си. Служителите започнаха да излизат малко след шест. Най-напред тръгнаха колите. Внимателно гледах хората в тях — всички бяха добре облечени, типични висши чиновници. След около двадесет минути заизлизаха секретарките, обикновените служители, низшия персонал. Те бяха без коли.

Запалих двигателя и се наведох напред с разтуптяно сърце. Потокът от мъже и жени сякаш нямаше край. Някои от тях разговаряха, други спираха, за да разменят последни думи, преди да се сбогуват.

Най-накрая я видях. Изкачи се по наклонената рампа. Вървеше забързано и беше сама.

Никой не разговаряше с нея. Никой не й махна с ръка. Беше нова служителка.

Тръгна надолу по улицата към булеварда. Оставих я да се отдалечи достатъчно и подкарах бавно след нея.

На булеварда възникна проблем. Наложи се да се включа във вечерното движение и се оказах заобиколен отвсякъде с движещи се коли. Виждах я как крачи по тротоара. Опитах се да намаля скоростта, но нетърпеливите клаксони зад мен веднага ме накараха да се откажа. Изпреварих я ядосан. Пред мен не се виждаше свободно място, за да мога да спра край бордюра. Докато я наблюдавах в страничното огледало, едва не се блъснах в колата пред мен. Соня продължаваше да върви по булеварда, но вече я бях изпреварил значително.

По тротоара също имаше много хора и можех да я изгубя от поглед. Не знаех къде живее! Тогава, малко пред мен, една кола се отдели бавно от бордюра и потегли. Аз веднага спрях на освободилото се място и без да заключвам колата, хукнах назад по тротоара, пробивайки си път между хората. Вглеждах се в тълпата като обезумял.

Зърнах я, когато завиваше в една от преките. Хукнах с всички сили, блъсках се в минувачите и се провирах между тях, докато не стигнах до ъгъла.