Читать «Не питай!» онлайн - страница 84

Реших да сляза с колата по крайбрежния булевард, да намеря „Албатрос“ и да запазя някоя тиха маса, на която да можем да разговаряме. След това смятах да отида да разгледам града.

Тъкмо тръгвах, когато иззвъня телефонът. Звукът ме стресна, защото не го очаквах. Поколебах се и вдигнах слушалката.

— Да?

— Мистър Стивънс? — чух мъжки глас.

— Да. Кой се обажда?

— Мистър Стивънс, аз съм Джак Маклин и отговарям за персонала в нашата корпорация.

Гласът беше мек, но уверен. Този човек беше свикнал да заповядва.

— Така ли?

За мен длъжността, с която се представи, не означаваше нищо.

— Мистър Стивънс. Като новопостъпил в корпорацията, предполагам, че още не сте имали възможност да се запознаете с общите задължения на служителите.

— Дори не знаех, че има общи задължения — отговорих аз отегчено.

— Точно така, мистър Стивънс. Изпратих ви по пощата един екземпляр. Трябва да го получите утре. Налага се да го проучите внимателно.

— Добре — отговорих аз. — Благодаря, че се обадихте.

— Мистър Стивънс. За да предотвратя разочарованието ви по-късно, трябва да ви кажа, че съгласно един от основните ни принципи, нашите служители не могат да поддържат лични, извънслужебни връзки помежду си.

Изведнъж в главата ми нахлу кръв.

— Не ви разбирам — възкликнах аз.

— Доколкото ми е известно, поканили сте мис Соня Малкълм на вечеря.

— Това изобщо не ви засяга! — извиках аз.

— Мис Малкълм също е отскоро при нас. Тя не знаеше за съществуването на това наше правило — продължи той, сякаш не беше чул какво му казах. — Сега вече то е доведено до знанието й, аз уведомявам вас.

Побеснях така, че не можах да кажа дума. Докато се мъчех да се овладея, спокойният глас продължи:

— Също така, мистър Стивънс, длъжен съм да ви уведомя, че в имотите на мистър Фергюсън имат право да влизат само упълномощени за това лица. Вие имате разрешение да живеете в една от къщите, но не можете да имате посетители.

— Слушайте — почти изкрещях. — Аз съм личният секретар на мистър Фергюсън! Тъпите ви правила не се отнасят за мен! Ще правя това, което ми харесва!

— Разбирам ви, мистър Стивънс. Естествено, вие ще поискате разрешение от мистър Дюран относно приемането на посетители, но мис Соня Малкълм ще трябва да ми се подчини.

И той затвори.

Побеснял от гняв, набрах номера на корпорацията.

— Фергюсън Електроник & Ойл Корпорейшън. Мога ли да ви бъда полезна? — каза приятен женски глас.

— Свържете ме с мис Соня Малкълм — изръмжах в отговор.

— Извинете, сър, това личен разговор ли е?

— Какво ви интересува? Свържете ме.

— Един момент, сър.

Зачаках, а кръвта запулсира в слепоочията ми. След доста време отново чух същия глас:

— Мис Малкълм е възпрепятствана и не може да ви се обади, сър. Да ви свържа ли с мистър Маклин?

Треснах слушалката.

Боже! Бях побеснял, като луд за връзване!