Читать «Не питай!» онлайн - страница 8

Шофьорът седна зад кормилото и колата се плъзна по улицата.

— Мадам — казах аз и се усмихнах в нейната посока, — не успях да разбера името ви.

— О, колко глупаво от моя страна — тя сложи ръка на лакътя ми.

Пуделът, който държеше в скута си, скочи оттам и се качи на коленете ми. Малкото животно започна да ме ближе по лицето. Ако нещо може да ме изкара от равновесие, това е да ме ближе куче. Аз го бутнах настрана доста рязко и в същия момент почувствах остра болка в бедрото си. Кучето изджафка и падна на пода. Аз се надигнах:

— Мадам! — възкликнах възмутено. — Вашето куче ме ухапа!

— Уважаеми мистър Стивънс. Предполагам, че се заблуждавате. Сигурна съм, че Куки никога не би направил подобно нещо. Той е най-милият малък джентълмен и обожава… — Останалата част от думите й потъна в мрак.

* * *

Стаята беше голяма, луксозно обзаведена и меко осветена от няколко лампи с абажури. Намерих се легнал в едно двойно легло. Главата ми тежеше и устата ми беше суха. Направих усилие, изправих се на лакти и огледах озадачен обстановката. Точно срещу леглото имаше огромно огледало. Отражението ми в него, така, както лежах на леглото, показваше, че съм не само озадачен, но и доста уплашен.

Все пак луксозното обзавеждане донякъде ме успокои. Доста пари бяха похарчени, за да се направи тази стая повече от уютна, а парите винаги ми вдъхваха увереност. Тежките завеси на прозореца бяха спуснати.

Погледнах си часовника. Беше 8,45. Сутринта или вечерта? Колко време бях лежал в това легло? Когато се качих в ролс-ройса, беше 23.00. Спомних си убождането в бедрото, което бях взел за ухапване от пудела. С известна доза ужас осъзнах, че дребната старица ми е забила спринцовка с някакъв бързодействащ наркотик.

„Боже мили! — помислих си аз. — Нима са ме отвлекли?“

Смъкнах се от леглото, отидох до прозореца и дръпнах завесите. Прозорецът беше закрит с тежък метален капак. Бутнах го, но не помръдна. Обърнах се към стаята и забелязах врата. Още докато приближавах, видях, че няма дръжка. Беше непоклатима като капака на прозореца. Влязох в банята. Всичко беше свръхлуксозно, но нямаше прозорец. Погледнах вградения в стената шкаф. Вътре имаше две четки за зъби в целофанови опаковки, електрическа самобръсначка, флакон одеколон, дунапренова гъба за баня, също в целофан, и тоалетни сапуни. Погледнах се в огледалото. По четината на лицето си разбрах, че съм бил упоен само няколко часа.

Докато се възползвах от тоалетните принадлежности, се опитах да овладея страха си. Това беше добър ход. След като се измих и избръснах, се върнах в стаята значително по-спокоен. Освен това усетих, че съм гладен.

Отидох до леглото и видях, че до нощната лампа на шкафчето има бутон. Вероятно звънец. Поколебах се за миг и го натиснах. Задържах пръста си няколко секунди и след това го махнах оттам.

След това седнах в голямото кресло и зачаках. Не се наложи да чакам дълго. Вратата без дръжка се плъзна встрани и влезе мъж, който буташе количка за сервиране. Вратата веднага се затвори зад него.