Читать «Не питай!» онлайн - страница 10

— Мистър Стивънс — каза той накрая, — естествено, вие се чудите защо е всичко това. Няма нужда да се безпокоите. Беше абсолютно наложително да ви доведем тук именно по начина, по който ви доведохме.

— Отвличането е федерално престъпление — отговорих аз, ядосан, че гласът ми звучи толкова неуверено.

— Така смятам и аз. — Той погледна ноктите си. — Мистър Стивънс, моментът не е подходящ, за да се задълбочаваме върху правните аспекти на довеждането ви тук. Може би по-късно, но не сега. — Той преметна единия си силен крак върху другия и обувката от гущерова кожа се залюля към мен. — Има факти, отнасящи се за вас, които бих желал да потвърдим. — Замълча за секунда и продължи: — Вие сте второстепенен актьор, играл с известен успех в няколко уестърна. От около шест месеца нямате работа. Усилено търсите работа. — Той ме изгледа. — Вярно ли е това?

— Да, вярно е. Наистина търся работа — отговорих аз сякаш, за да се защитя. — Уестърните в момента не са много на мода. Те…

— Нямате никакви пари — прекъсна ме Дюран. — Всъщност, мистър Стивънс, вие не само нямате никакви пари, но имате и дълг, а се налага да плащате и наем. Прав ли съм?

— Прав сте — свих рамене. Той кимна.

— Предполагам, че мога да ви предложа работа. Възнаграждението за нея ще бъде повече от добро. Готов съм да ви плащам по хиляда долара на ден, в продължение на най-малко тридесет дни, може би повече, но при положение, че отговаряте на някои условия.

Останах като гръмнат и не помръднах дълго време.

По хиляда долара на ден, в продължение на най-малко тридесет дни, може би повече!

„Това не може да е вярно — казах си аз. — Къде е клопката?“

И все пак, като гледах този човек, не можех да не си дам сметка, че хиляда долара на ден за него са направо нищо. Както каза Лу, той просто вонеше на мангизи.

Само че не бях толкова замаян, че веднага да приема такова предложение. Нещо у този човек ми подсказваше, че мога да си имам големи неприятности. Отново погледнах маймуната — стоеше неподвижна, втренчена в мен.

— Струва ми се приемливо — отговорих аз с безразличен тон. — А какви са условията?

— Искам да купя вашата пълна и безусловна преданост — отговори той. — Доколкото разбрах имате кротък нрав. Вярно ли е това?

— Зависи. Досега не съм се карал с режисьорите, но…

Той ме прекъсна с махване на ръка.

— Безусловна преданост. Нека ви обясня какво означава това. Ще ви наема срещу хиляда долара на ден само ако правите точно това, което ви кажа, без да задавате каквито и да било въпроси и без никакво колебание. Ето това разбирам под „безусловна преданост“. Това, което ще искам от вас не е опасно, не е в разрез със закона и е напълно по силите ви. Или ще ми осигурите безусловната си преданост, или няма да ви наема.

„Трябва да има някаква клопка в това“ — помислих си аз, но в ума ми вече се въртеше мисълта за хилядата долара на ден.

— А какво ще трябва да правя?

Той ме изгледа продължително и се почувствах неудобно.

— Значи не сте готови да ми гарантирате безусловната си преданост, без да научите допълнителни подробности?