Читать «Не питай!» онлайн - страница 38

— Надявам се тази вечер да имаш апетит, Джон. Готвачът е приготвил нещо ново.

Спомних си какво ми каза Мацо и свих рамене с безразличие.

— Трябва да се опиташ да хапнеш — настоя Лорета и ми се усмихна. Дадох си сметка, че всичко това се говори заради Джонас и отново свих рамене.

Седнахме на масата и пред мен поставиха порция специално приготвени омари. Стомашните ми сокове започнаха да се обаждат. След това чух тихото кашляне на Мацо, който стоеше зад мен.

— Не мога да ям това — казах аз неохотно, вперил копнеещ поглед в чинията.

Сякаш беше очаквал да чуе това, Джонас веднага прибра порцията и я замени със салата. Започнах да ровя в чинията, докато наблюдавах със завист как Лорета и Дюран поглъщат омарите.

Лорета не спираше да бърбори неща, които не изискваха моята намеса. От време на време Дюран правеше забележки за бизнеса, а аз кимах, колкото да покажа, че слушам.

След това пред мен поставиха ново блюдо, от което се разнасяше божествен аромат. Погледнах надолу — беше пиле с трюфели и фантастичен сметанов сос.

— Хапнете поне малко, мистър Фергюсън, сър! — примоли ми се Джонас, сякаш увещаваше злоядо дете.

„Поне малко!“

Дяволите да го вземат! Можех да изям цялата тенджера на готвача!

— Не изглежда зле — отбелязах аз и отново чух кашлянето на Мацо. „Да върви по дяволите“ — казах си. — Мисля, че ще хапна малко от това.

Джонас постави парченце пилешки гърдички в чинията ми.

— Още малко, Джонас — подканих го аз. — Да не бъдем стиснати.

Забелязах как Лорета и Дюран са се втренчили в мен, докато Мацо кашляше като избягал от туберкулозна клиника.

Джонас се усмихна широко и добави още малко пиле в чинията ми.

— Благодаря, Джонас. Достатъчно.

След това икономът обслужи Лорета и Дюран. И двамата мълчаха като вкаменени.

Докато дъвчех, реших да им предложа изход от неловкото положение.

— Тези нови хапчета — забелязах аз — изглежда наистина подобряват апетита ми.

— Радвам се — отговори Лорета с вдървена усмивка.

— Благодарности на готвача, Джонас — казах аз, след като се натъпках както трябва, и се обърнах към Дюран: — Тези съвременни лекарства правят чудеса.

— Успях да се убедя — озъби се той в отговор. Беше ми все едно. Довърших последните остатъци в чинията си и се облегнах. Лорета и Дюран бяха оставили приборите си. Приближи се Джонас и попита:

— Желаете ли още малко, мистър Фергюсън, сър?

— Защо не? — отговорих аз. — Превъзходно е. Най-накрая, след като изядох и две порции ябълков пай, който Дюран, вперил зверски поглед в мен, и Лорета, полуусмихната, отказаха, ние станахме от масата.

Дюран влезе във всекидневната.

Много добре нахранен и в добро настроение, аз придружих Лорета до вратата на всекидневната и видях, че Дюран нали пура и се настанява в едно кресло. Нямах намерение да прекарвам остатъка от вечерта с него и казах:

— Мисля, че ще отида да си легна. Лорета се усмихна.

— Справи се много добре, Джон. Лека нощ. — И тя влезе във всекидневната при Дюран.

Тръгнах към апартамента си, а Мацо заприпка по петите ми.

— Слушай, приятел! — започна той веднага, щом като затвори вратата. — Казах ти да не…