Читать «Не питай!» онлайн - страница 36

— Знам — отговорих.

Седнах зад бюрото, пуснах магнетофона и се вслушах в гласа на човека, чийто двойник бях. Говореше ясно с властна нотка. Очевидно диктуваше нещо на борсовия си агент. Не си направих труда да се вслушам в думите. Повече ме интересуваха интонацията, характерните паузи и тембърът на гласа. Бях уверен, че ще успея да го имитирам добре. Прослушах ролката четири пъти. Тъй като накрая имаше още свободна лента, аз включих на запис и започнах да давам нареждания за продажби и покупки на акции, както самия Фергюсън преди това. Накрая пренавих ролката и пуснах магнетофона. Моят запис се отличаваше само по имената на компаниите, които бях измислил. Когато изключих магнетофона, Мацо докара количката с обяда.

— Това нещо е много ароматно, Мацо — казах аз с гласа на Фергюсън. — Надявам се и на вкус да е така добро.

Той тъкмо подреждаше масата и стреснато изпусна приборите. Обърна се рязко към мен.

— Боже! — възкликна той. — Стресна ме! Бих се заклел, че чувам гласа на…

— Побързай, Мацо — продължих аз с гласа на Фергюсън. — Гладен съм.

Челюстта му увисна.

— Говориш точно като шефа! — каза той.

— Това е целта.

Седнах на масата. До чинията ми имаше нова разписка за хиляда долара. Прибрах я в портфейла си и казах със собствения си глас:

— Хайде, Мацо! Не стой като втрещено теле. Гладен съм.

* * *

Почти целия следобед играх тенис с Мацо. Бях с маската.

Зад къщата имаше четири тенис корта, скрити от погледите с висок жив плет. Мацо беше много добър и бях доволен, че успях да му взема два гейма в три сета. Когато вдигах една изпусната топка, погледнах нагоре и видях Лорета, застанала на един балкон. Наблюдаваше ме. Махнах й с ръка, но тя не реагира. Когато след малко погледнах отново, тя си беше отишла.

Свършихме играта и с Мацо тръгнахме към къщата.

— Ако случайно срещнем иконома — каза той, — недей да спираш. Името му е Джонас. Той е късоглед и достатъчно стар, за да е умрял.

Когато влязохме в обширния вестибюл, видях един висок достолепен негър със снежнобяла коса, да отива към главната всекидневна.

— Добър ден, мистър Фергюсън — поздрави той и спря. — Позволете да кажа, че се радвам да ви видя отново.

Аз му махнах и тръгнах по стълбите.

— Радвам се, че съм си у дома, Джонас — казах през рамо с гласа на Фергюсън.

Когато се изкачихме най-горе, Мацо забеляза:

— Справяш се много добре. Просто невероятно. Остави ме в апартамента ми, а аз свалих маската и взех душ. След това облякох късата хавлия и се изтегнах върху леглото. Замислих се, за да убия времето.

В седем часа бях задремал. Събуди ме звънец. Чуваше се от всекидневната. Станах от леглото и видях, че на интеркома на бюрото мига червена светлина. Натиснах копчето и попитах с гласа на Фергюсън:

— Какво има?

След това ми мина през ум, че може да е Лорета и добавих:

— Ти ли си, Ета? Очаквах да ми се обадиш. Чух как дъхът й секва.

— Фантастично! — възкликна тя. — Тази вечер ще вечеряме с Дюран в девет часа в трапезарията. Бъди с маската. Мацо ми каза, че Джонас е повярвал напълно. Това беше голямата проверка… Джон. — Тя затвори.