Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 113

Наточеното острие бе проникнало дълбоко в гърдите на помощника. Лицето му бе бяло като платно, очите — затворени. Тънка струйка кръв бе потекла от ъгъла на устните му.

В стаята се втурна Тао Ган.

— Веднага докарай лекаря на губернатора и вдигни стражата под тревога — изрева съдията.

Той сложи ръка под главата на Цяо Тай. Не смееше да помръдне меча. Поток от несвързани спомени нахлу в съзнанието му. Първата среща в гората, когато се би срещу Цяо Тай със същия този меч, безбройните опасности, преживени заедно, десетките пъти, когато си бяха спасявали един другиму живота…

Загледан в отпуснатото лице, загуби всякаква представа за време. Изведнъж наоколо се появиха множество хора. Лекарят внимателно изтегли меча и прегледа раната. Докато бършеше острието от кръвта, съдията дрезгаво попита дали може да преместят ранения на леглото. Лекарят кимна и прошепна в ухото на съдията:

— Само изключителната му жизнена сила го държи още жив.

Двамата заедно с Тао Ган и началника на гвардията пренесоха Цяо Тай на леглото. Съдията стисна дръжката на меча си и заповяда на началника:

— Кажете на хората си да изнесат оттук този арабин!

Цяо Тай отвори очи. Когато видя меча в ръката на съдията Ди, промълви с бледа усмивка:

— С меч се срещнахме, с меч се разделяме.

Съдията Ди с рязко движение прибра оръжието в ножницата му. Сведе се над окървавената, покрита с белези гръд на Цяо Тай и каза тихо:

— Дъждовен дракон ще бъде с теб, Цяо Тай. Не мога да нося меч, окъпан в кръвта на най-добрия ми приятел.

С щастлива усмивка Цяо Тай протегна ръце и прегърна меча. Остана за дълго загледан в съдията Ди. После сякаш пелена се спусна пред очите му.

Тао Ган прегърна главата на Цяо Тай. Сълзи се стичаха по длъгнестото му изпито лице.

— Да наредя ли да свирят траурен марш, ваше превъзходителство? — шепнешком попита началникът на гвардията.

Съдията Ди поклати глава.

— Не. Да свирят „Триумфалното завръщане“. Веднага!

Помоли лекаря и гвардейците да ги оставят сами. Сведени над леглото, съдията Ди и Тао Ган не откъсваха очи от лицето на приятеля си, което сега бе съвършено спокойно, със затворени очи. Стояха дълго така, когато по страните на Цяо Тай се появи руменина. Цялото му лице се озари от някакъв плам, пот изби по челото на умиращия, дишането му стана свистящо, от устата му потече кръв.

— Лявата колона… Напред! — прошепна Цяо Тай.

Изведнъж тишината бе разтърсена от тежките звуци на големите барабани по кулите на двореца. Ритъмът им се ускори, после нагоре се извиси пронизващият глас на фанфара, известяващ завръщането на воина победител.