Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 111

Цяо Тай уплашено се взираше в лицето на съдията Ди с тъмни кръгове под очите, с дълбоки бръчки, набраздили хлътналите му страни. Съдията се овладя с видимо усилие и каза:

— Може би убийството на цензора е моето последно криминално разследване. Може би отсега нататък ще се отдам изключително на политика. Ако в бъдеще някой случай, както при изчезването на цензора, има и криминална страна, ще го предавам на други да се занимават с него. Описанието на моите следователски методи от Лян Фу беше много точно. То ме накара да разбера, че ми е дошло времето да приключа с попрището си на криминален следовател. Начините ми на действие са толкова широко известни, че умните престъпници сами започват да се възползват от тях. По-млади и по-можещи мъже ще продължат делото ми. Привечер, когато жегата намалее, тръгвам със специален конвой за столицата. Вие двамата ще приключите по възможно най-бързия начин случая с цензора. Няма да се отклонявате от официалната версия и ще следите нищо от това, което се случи тия дни в Кантон, да не излезе наяве. Не се притеснявайте за Мансур. Той е отплавал с арабски кораб, но бързите военни джонки вече са потеглили, за да го заловят. Трябва да бъде екзекутиран тайно, защото знае твърде много държавни тайни, които не бива да стигнат до ушите на неговия халиф.

Той се надигна и добави:

— Всички се нуждаем от час-два почивка. Няма смисъл да се връщате в ония мърляви странноприемници. Починете си в моята гардеробна, там има две кушетки. След почивката ще ме изпратите и ще се заловите за работа. Надявам се до утре сутринта да успеете да тръгнете от Кантон.

И тримата се отправиха към вратата. Тао Ган мрачно заяви:

— Само от два дни сме тук, а имам чувството, че нямам какво повече да видя в Кантон.

— И с мен е така — живо се обади Цяо Тай. После добави делово: — Надявам се, че когато се приберем в столицата, ще разрешим моя въпрос, господарю.

Съдията Ди стрелна с очи бледото измъчено лице на помощника си. Помисли си тъжно, че целият човешки живот е сдобиване със знание на много висока цена. Усмихна се топло и каза:

— Радвам се да чуя това от теб, Цяо Тай.

Тримата се изкачиха по широкото стълбище до покоите на съдията Ди на втория етаж. Цяо Тай огледа разкошните легла със завеси в предната стая и каза с крива усмивка на Тао Ган:

— Избери си, което ти харесва, може и двете — и се обърна към съдията: — Аз предпочитам да легна на една рогозка до вратата към вашата стая, господарю. Иначе ще умра от задуха!

Съдията кимна. Издърпа входната завеса и влезе в спалнята. Вътре беше топло и задушно. Той отиде до широкия сводест прозорец и понечи да навие бамбуковата щора, но се отказа, защото глазурените покриви на съседните постройки заслепиха очите му с отблясъците на обедното слънце. Пристъпи към дъното на стаята и остави шапката си на малката масичка до леглото. Кинжалът му лежеше до чайника. Докато проверяваше дали чаят е изстинал, погледът му се спря на Дъждовния дракон, окачен на стената. Видът на това оръжие реликва му припомни Повелителя на Южните морета, чийто портрет бе окачен в стаята на предците на рода Лян. Да, адмиралът е имал кръв на танка, но дивите му инстинкти са били овладени от благороден разсъдък и воля за съзидание. У него примитивните страсти се бяха извисили до почти нечовешки героизъм. Съдията въздъхна, свали тежката брокатена роба и само по бяло копринено бельо се изтегна на кушетката.