Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 114

Цяо Тай отвори замъглените си вече очи. Ослуша се напрегнато и безкръвните му устни се извиха в блажена усмивка.

— Битката е спечелена! — неочаквано и съвършено ясно каза той.

В гърлото му нещо заклокочи, силен спазъм сгърчи мощното му тяло. Усмивката застина.

Глава XXV

Тао Ган опровергава принципите си; песен на щурец приключва историята

Вече беше нощ, когато Тао Ган, подпомаган от четиримата агенти, приключи случая с убития цензор. Спокойно, с методична последователност потули всички обстоятелства. Тялото на покойната арабска танцьорка бе пренесено тайно в съдилището, преди да го предадат официално в храма на Цъфтящата пагода за кремация. Военната полиция подкара съучастниците на Лян, за да бъдат подложени на разпит. Щяха да се разправят с тях, когато конвоят стигнеше до билото на възвишението над реката. Тао Ган се усещаше смъртно уморен, когато най-сетне подписа и подпечата от името на съдията Ди всички необходими документи. Съдията бе побързал да напусне Кантон, за да уреди лично пренасянето на тялото на Цяо Тай в столицата. Потегли със специален конен конвой. Един взвод претърсваше и прочистваше пътя пред него. Стражниците развяваха флага с червен ширит по края, който означаваше, че имат право да реквизират коне във всеки пост. Ездата бе уморителен начин за пътуване, но пък най-бързият, за да се стигне до столицата.

Тао Ган излезе от съдилището и нареди на носачите да го откарат в дома на Лян. В него централната зала бе ярко озарена от светилници и факли. Тялото на господин Лян лежеше върху разкошно погребално ложе. Пред него се нижеше непрекъсната върволица от хора, които палеха ароматични пръчици и отдаваха почитанията си на мъртвеца. Посетителите посрещаше достолепен възрастен господин, за когото Тао Ган реши, че е чичото. Помагаше му старият домоуправител.

Докато наблюдаваше с неприязън траурния ритуал, Тао Ган изведнъж с почуда съзря до себе си търговеца Яо Тайкай.

— Тъжен, много тъжен ден за Кантон! — каза господин Яо. Печалният тон обаче ни най-малко не съответстваше на хитроватото му изражение. Явно вече си бе направил сметката, какво от интересите на покойника би могъл да присвои. — Разбрах, че вашият господар е заминал вчера — продължи Яо. — Той като че ли по някое време ме подозираше в нещо, защото ме разпита доста строго. Но това, че потегли обратно за столицата, без да предяви никакви обвинения срещу мен, означава, предполагам, че не съм сбъркал в нищо…

Тао Ган го стрелна остро с очи.

— Вижте сега… — започна бавничко той, — на мен ми е забранено да разговарям по служебни въпроси с външни лица. Но понеже сте ми симпатичен, ще ви дам една поверителна информация, която може да ви послужи. Човек не трябва да забравя, преди да го сложат на уреда за мъчение, да си издейства от палача да му пъхне едно дръвце между зъбите. Нали разбирате, много често се случва после хората да си отхапят езика. Но аз на ваше място не бих се притеснявал чак толкова отрано, господин Яо. Излишните тревоги никого не са спасили. Желая ви щастие!