Читать «Трите стигми на Палмър Елдрич» онлайн - страница 137

— Видя ли? — попита Феликс, докато отпиваше от чашата си.

— Да, и това доказва, че трябва да действаме бързо — каза Лео. — Веднага, щом се приземим в Ню Йорк, трябва да намерим онова лукаво нищожество Хепбърн-Гилбърт.

— Защо? — попита Феликс Блау.

Лео го изгледа, после посочи блестящите му изкуствени пръсти, които стискаха чашата.

— Аз вече дори ги харесвам — отвърна Феликс.

„Така си и знаех — помисли си Лео. — Точно това очаквах. Но все още вярвам, че ще се добера до онази твар, ако не тази седмица, то следващата. Ако не този месец, тогава все някога. Познавам го. Познавам и себе си и знам на какво съм способен. Всичко зависи от мен. Което е просто чудесно. Аз мога да виждам достатъчно в бъдещето, за да не се предавам, дори и да остана единственият, който не е отстъпил, който продължава да води стария начин на живот отпреди появата на Палмър Елдрич. Не мога да се осланям на нищо, освен на вярата в собствените ми сили, че накрая ще победя. Така че в известен смисъл това не съм аз, а нещо вътре в мен, до което онази твар Палмър Елдрич не може да се добере и да погълне, защото то не е част от мен и не може да бъде загубено от мен. Усещам как то расте и се противопоставя на външните несъществени промени — ръката, очите и зъбите. То не е докоснато от тези три символа на злото — отчуждението, бягството от реалността и отчаянието, които Елдрич донесе от Проксима или от космическото пространство по пътя към Проксима.

Ние вече живеем хиляди години под знака на едно древно проклятие, което частично е унищожило нашата святост, и то ни е отправено от някой, много по-могъщ от Елдрич. И ако Той не е способен напълно да ни лиши от души, това ли същество ще може? Може би то смята да довърши започнатото? Ако мисли така… ако Палмър Елдрич вярва, че е дошъл тук за това — той греши. Защото тази сила в мен, която ми е била дадена, без аз самият да знам… тя не може да бъде достигната дори от първоначалното древно проклятие. Е, и сега какво?

Всичките тези неща ми ги казва моят еволюирал разум. Тази Е-терапия не беше напразна… Може би в известен смисъл няма да живея толкова дълго, колкото Елдрич, но, от друга страна, ще живея значително по-дълго от него. Преживял съм сто хиляди години ускорена еволюция и станах много мъдър. Струваше си парите, които дадох. Сега за мен всичко е ясно. А из курортите в Антарктида ще намеря други като мен и ще създадем гилдия на Пазителите. За да спасим останалите.“

— Хей, Блау — каза той, побутвайки с истинския си лакът полусъществото до себе си. — Аз съм твой потомък. Елдрич дойде от друго пространство, но аз дойдох от друго време. Разбираш ли?