Читать «Трите стигми на Палмър Елдрич» онлайн
Филип К. Дик
Annotation
„Дик беше… един от проникновените мечтатели, които северноамериканската фантастика роди през изминалия век. Най-добрите му романи ни оставиха по-значимо наследство, отколкото творчеството на който и да е автор за последните 30 години.“
Не много далеч в бъдещето, когато изгнаниците от Земята се гушат в своите мизерни марсиански землянки, единственото нещо, което прави живота поносим, са наркотиците. Кен-Ди „превежда“ онези, които го вземат, в телата на изкуствени кукли и им осигурява масовата илюзия за богато, безгрижно съществуване. Но на пазара се появява конкуренция — субстанция, наречена Чю-Зет, която използва лозунга „Бог ви обещава вечен живот. Ние ви го даваме.“ Въпросът е каква е тази вечност? И кой, или какво, я осигурява?
В щедрата двусмисленост на този роман, населен от богоподобни — или може би сатанински — пародийни творци и корпоративни психиатри, Филип Дик изследва мистерии, които някога са били запазена марка на свети Павел и Тома Аквински. Неговото остроумие, съпричастност и тънка ирония правят „Трите стигми на Палмър Елдрич“ вълнуваща и наистина фантастична книга.
Филип К. Дик
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
Филип К. Дик
Трите стигми на Палмър Елдрич
Искам да кажа, че вие, в края на краищата, трябва да имате предвид, че ние сме направени единствено от прах. Така че несъмнено няма да ни бъде много дълго време и не бива да забравяме този факт. Но дори и като се има предвид това, искам да кажа лошите изходни условия, ние не се справяме толкова зле. И лично аз вярвам, че дори в тази отвратителна ситуация, в която сме поставени, имаме шанс. Разбрахте ли ме?
1.
Барни Майерсън се събуди с необичайно силно главоболие и установи, че се намира в спалнята на непозната къща. До него, покрито чак до голите си, гладки рамене, спеше непознато момиче. Тя дишаше леко през устата, косите й бяха разрошени и бели като памук.
„Обзалагам се, че вече съм закъснял за работа“ — помисли си той, измъкна се от леглото и се изправи несигурно, без да отваря очи, потискайки гаденето. Знаеше само, че се намира на около седем часа път с кола от офиса си, може би дори не беше в Съединените щати. Обаче
А до дивана в съседната стая стоеше добре познатото му куфарче с неговия психиатър, доктор Смайл.
Както си беше бос, той отиде във всекидневната и седна до куфарчето. Отвори го, натисна бутоните и включи доктор Смайл. Датчиците се задействаха и от апарата се дочу равномерно бучене.
— Къде се намирам? — попита го Барни. — И на какво разстояние съм от Ню Йорк?
Това беше главният въпрос. Той вдигна поглед и видя часовника на стената на кухнята — показваше седем и половина сутринта. Не беше чак толкова късно.
Апаратът, който беше преносим терминал на доктор Смайл, свързан чрез микрореле с компютъра, разположен в сутерена на реномираната кооперация1 33 в Ню Йорк, където живееше Барни, се обади с тънко гласче:
