Читать «Пророчески портрети» онлайн - страница 9

— О, славно Изкуство! — разсъждаваше въодушевеният художник, докато крачеше по улицата. — Ти си като изкуството на Създателя. Безбройните фигури, скитащи в небитието, оживяват по твоя воля. Мъртвите възкръсват отново. Ти ги призоваваш в познатата им обстановка и огряваш неясните им сенки с блясъка на по-хубав живот, едновременно земен и безсмъртен. Ти възстановяваш мимолетните исторически мигове. При теб миналото не съществува, защото само с едно докосване завинаги превръщаш великото в действителност. А знаменитите личности живеят векове наред и пред очите ни извършват действията, предизвикали славата им. О, могъщо Изкуство! Както успяваш да пренесеш неясното Минало върху тясната ивица слънчева светлина, наречена от нас Настояще, не би ли могло също така да приканиш тук и обвитото с неизвестност Бъдеще? Нима аз не съм постигнал това? Нима аз не съм твоят Пророк?

И така, с горда, но меланхолична страст, той едва не извика високо, докато се движеше по стръмната улица, сред хора, които нито подозираха копнежите му, нито бяха способни да ги разберат или да им обърнат внимание. Не е хубаво човек да бъде сам със стремежите си. Ако край него няма хора, чието поведение да го уравновесява, мислите, желанията и мечтите му ще станат твърде чудати и той ще се превърне в подобие, дори навярно в олицетворение, на луд човек. Художникът, който умееше да чете душите на другите с почти свръхестествена проницателност, не можеше да види хаоса в собствената душа.

— Това трябва да е къщата — каза той, като огледа фасадата й преди да почука. — Бог да опази разсъдъка ми! Тази картина! Струва ми се, че никога няма да изчезне. Стига само да погледна към прозорците или вратата, и тя изплува, оградена от тях като в рамка — нарисувана е внушително и сияе с най-богати тонове — лицата от портретите, фигурите и движението на скицата.

Той почука.

— Портретите? Вътре ли са? — попита той прислугата, а след това се усети. — Господарят и господарката ти? В къщи ли са?

— В къщи са. сър — каза слугата и впечатлен от колоритния вид, който винаги съпътствуваше художника, добави: — Картините също.

Гостът бе приет в салон, от който през голяма врата се влизаше във вътрешна стая със същите размери. Тъй като първото помещение бе празно, той доближи до входа на следващото, където погледът му се натъкна на живите лица, както и на нарисуваните им двойници — предмет на необикновения му интерес в продължение на много време. Той несъзнателно поспря на прага.