Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 11

— В мига, когато чух за него и смелостта му, бях поразена. Морския вълк е най-великият герой, плавал някога по бурните морета. Благородник по душа, той защитава онези, които не могат да се защитят сами. А пък екипажът му! Направо съм влюбена в колоритната шайка моряци, които го придружават в приключенията му!

В очите му проблесна убийствен хлад. Внезапно по гърба й пропълзяха тръпки. Обзе я увереност, че той не се интересува ни най-малко от нейните драсканици.

— Защо тази статия е важна за вас? — попита глухо тя.

— Мисля, че знаете защо.

Серенити объркано поклати глава. Откъде му хрумна това?

— Не, не зная.

— Вие за какъв ме смятате? За глупак?

— Разбира се, че не — отговори автоматично тя. В действителност го смяташе за най-великолепния мъжки екземпляр, който някога беше срещала. Напомняше й за нейния герой — непобедимия Морски вълк. Да, точно така! Морския вълк сигурно имаше същата решителна уста и същите опасни очи, святкащи като на рис.

— Говорите за източници. Кой ви е разказвал за Морския вълк? — попита непознатият.

Серенити вдигна рамене.

— Чух един разговор между баща ми и брат ми.

— Баща ви и брат ви? А те откъде знаят за Морския вълк?

Серенити се разгневи.

— Какво е това, инквизиция ли?

Мъжът срещу нея произнесе всяка дума подчертано бавно и ясно и във всяка дума звънеше неприкрито предупреждение.

— Искам името му.

Всъщност защо да не му каже? Ако това ще го успокои, няма смисъл да мълчи. Мълчанието и без това не беше от силните й страни.

— Брат ми чул историята от един моряк долу на пристанището. Разказвал как веднъж видял кораба на Морския вълк отдалече. Морякът бил сигурен, че това е същият Морски вълк, който толкова често пресичал блокадата през войната за независимост.

— Искам името на моряка.

— Съжалявам, но не го знам.

Очите му потъмняха и тя разбра — той не й вярваше.

Как смееше да се явява без предизвестие в офиса на баща й и да я подлага на разпит, сякаш беше военнопленница! Наистина ли вярваше, че ще я уплаши? Не беше познал!

За кого се мислеше този човек?

За Морския вълк?

— Защо се интересувате от него?

Морган Дрейк пое дълбоко въздух, за да обуздае гнева си. Стараеше се да се покаже търпелив, но търпението не беше от силните му страни. Остави шапката си на масата, наведе се над бюрото и опря ръце от двете страни на купа ръкописи.

Приближи лице до нейното и я прониза с мрачния поглед, който принуждаваше корави, закалени в битките мъже да падат на колене. С този поглед пречупваше волята на всеки човек, когото искаше да сплаши.

Но вместо да се свие като пиле, нахалната хлапачка насреща му още повече изпъна гръб!

Проклятие. Той беше дошъл да търси отговори. Не му трябваше пиле с настръхнала перушина. И кой беше слабоумникът, разрешил на жена да пише във вестника му?

Серенити се облегна назад и лицето й остана безизразно. Сякаш лошото му настроение изобщо не я засягаше. Сякаш всеки ден си имаше работа с гневни мъже.

— Не разбирам защо една вестникарска история ви ядосва толкова — проговори тя най-сетне. — Приемете я като измислица.

— Измислица ли? — повтори невярващо той. — Не е възможно да сте го измислили. В стаята има твърде много истина.