Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 28

— Сигурен съм, че си имал и други възможности.

— Какви например?

— Можеше да я предупредиш, че я заплашва опасност. Баща й щеше да се погрижи за сигурността й.

Джейк изпухтя презрително.

— Ти сериозно ли смяташ, че старият й баща щеше да я опази от Хейс?

Морския вълк се изправи и Серенити разбра по израза на лицето му, че думите на Джейк го бяха накарали да се замисли.

Джейк срещна погледа й и усмивката му угасна.

— Трябва да помислим какво ще правим с нея, докато е тук. Предполагам, че ще я крием няколко седмици, докато Хейс си набележи друга жертва и напусне Савана.

— Няколко седмици? — повтори с пресекващ глас Серенити.

Морския вълк утешително сложи ръка на рамото й и й попречи да стане.

— Ако го направим, свършено е с доброто ви име.

— Това е нищо в сравнение с ужаса, който я очаква, ако падне в лапите на Хейс — отбеляза безгрижно Джейк.

— Кой е Хейс? — поиска да узнае Серенити.

Морския вълк благоволи да й обясни и тя изслуша разказа му с нарастващ ужас. Какво значение имаше, че Хейс лови пирати? Те заслужаваха да ги обесят за злодеянията им. Но желанието му да предаде на англичаните герой като Морския вълк беше престъпление!

— Въпреки това можете да ме върнете вкъщи — отбеляза тихо тя. — Ще се скрия при семейството си в Мартасвил.

— Правилно — кимна капитанът. — Това е добро решение. Не мисля, че той…

— Изобщо не беше трудно да я намеря — прекъсна го Джейк. — Може да не ми повярваш, но вече знам всичко за семейството й. Хейс ще я издири много лесно, при които и роднини да се скрие. Като се има предвид каква е наградата за главата ти, можеш да си сигурен, че ще опита всичко.

Морган зарови пръсти в косата си.

— Няма никакъв смисъл да я държим тук, Джейк. Та тя дори не знае кой съм.

— Не сте съвсем прав — не можа да се удържи Серенити. Не знаеше защо, но й харесваше да изненадва капитана. Може би заради арогантността, която той излъчваше, заради безумната смелост, която струеше от всяка частица на тялото му.

Морския вълк смаяно вдигна вежди.

— Какво искате да кажете?

Серенити съсредоточено разтриваше разранените си китки.

— Не знаех кой сте, докато не дойдохте на празника ми. Гневът ви издаде, сър. Както вече ви казах — ако знаех кой е Морския вълк, щях лично да го разпитам за делата му.

Без да обръща внимание на Барни и Джейк, които ги зяпаха любопитно от вратата, тя извади от джоба си очилата, молив и бележник. Сложи стъкълцата на носа си, отвори бележника на правилната страница и хвана молива между три пръста. После погледна капитана право в очите.

— А сега ми разкажете, ако обичате, какво ви накара да освобождавате американски матроси?

— О, по дяволите! — изохка Морган.

Джейк скръсти ръце под гърдите си.

— Е, какво ще кажеш сега?

— Ще кажа, че с доброто име на момичето е свършено, а ти и аз ще горим в ада за това черно дело.

Джейк избухна в смях.

— Като си припомня предишните ни грехове, ме обзема съмнение, че тъкмо това злодеяние ще подпечата проклятието ни.

Морския вълк въздъхна.

— Добре тогава, да се опитаме да извлечем най-доброто от ситуацията. По всичко личи, че момичето ще ни гостува. Барни, погрижи се Кит да й приготви моята каюта. — Обърна се към Джейк и го дари с мрачен поглед. — Много бих искал да ми беше казал предварително какво замисляш, вместо да я отвлечеш на своя глава.