Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 27

След два часа Серенити все още седеше вързана в малката каюта на Барни. Каква ти каюта — това беше по-скоро миша дупка. Нейните кутии за шапки бяха много по-просторни.

Бе опитала всичко, за да се освободи, но без резултат. А сега беше вече много късно.

Усети как корабът напусна стоянката си и се понесе с пълна скорост към открито море. Какво да прави сега?

Въпреки всичко можеше да се развикаш — повтаряше си потиснато.

Ако го бях направила, Джейк щеше да ми отреже езика.

Може би, но нима не е по-добре да ти отреже езика, вместо да попаднеш в ръцете на баща си след случилото се тази нощ?

Серенити затвори очи и си представи в детайли изражението на баща си.

За бога, какво бе направила? Това не беше приключението, което търсеше. Нито за миг не беше помислила, че ще се озове в трюма на някакъв кораб, поел кой знае за къде.

Изведнъж чу навън скърцане на ботуши. Обзе я ужас и спря да диша.

Вратата се отвори с трясък.

— Барни, трябва ми… — Добре познатият глас замлъкна. Пиратът на мечтите й вдигна глава от часовника с капаче, които държеше в ръка, и занемя. Погледът му се плъзна по тялото й и я вцепени. Когато дойде в печатницата, сигурно е бил гневен, но онзи гняв не беше нищо в сравнение с този…

— Барни! — изрева пиратът с глас, способен да заглуши и най-диво бушуващата буря.

— Добър вечер, капитане — поздрави го Серенити с най-мекия си глас. Изведнъж много се възгордя, че бе успяла да запази достойнството си въпреки смешната и едновременно с това ужасна ситуация.

— Какво правите тук, по дяволите? — изрече мъжът между здраво стиснати зъби.

Тя извъртя ръцете си, за да му покаже въжетата.

— Седя на крайно неудобен стол.

— Виждам — отвърна той, озова се с един скок до нея и коленичи пред стола. — Как попаднахте тук?

Извади от колана си огромна кама и Серенити едва не изпищя. Веднага видя във фантазията си как святкащото острие се забива в гърдите й.

Пое дълбоко въздух да изпищи, но в този миг по дъските отекнаха бързи стъпки.

— Мога да обясня, капитане — извика Барни още преди да застане на вратата.

— Надявам се — изръмжа Морския вълк с дълбок, страховит глас, какъвто Серенити никога не беше чувала. През това време сръчно сряза с камата въжетата, които стягаха ръцете и краката й. Отвън се чуха нови стъпки и Джейк застана до Барни. На лицето му беше изписано леко смущение.

— Исках да ти разкажа за нея — започна той, втренчил поглед в гърба на капитана.

— Кога? След като я умориш от глад? — Морган се изправи бавно и се обърна към двамата мъже. — Проклятие, Джейк, в какво си ме въвлякъл този път? Мислех, че си си научил урока, поне що се отнася до похищенията на жени.

Въпреки очевидния гняв на Морския вълк Джейк се ухили.

— Не смей да ми говориш с този тон, Дрейк. Знаеш какво правя с хората, които си позволяват да ме дразнят. Ще ти кажа само едно, за да ме разбереш — нима трябваше да я оставя в ръцете на Хейс, за да я разпита, както той си знае?

Морския вълк прибра камата в калъфчето й.