Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 26

Серенити отвори очи и примигна няколко пъти, защото образите бяха размити. Първо видя мъжа, който отговаряше на името Джейк. Грамаден мъж — поне метър и деветдесет и пет. Облечен като прост селянин, дългата руса коса бе сплетена на плитка и вързана с парче въже.

Студенината в очите му я парализира. Те святкаха като стомана, лишени от всякакво чувство, и принадлежаха към лице, което можеше да се мери по красота с онзи пират.

— Ако не дадеш веднага заповед за отплаване, Барни, лично ще те окача на въжето, кълна ти се.

— Заповед за отплаване? — повтори глухо Серенити и простена от режещата болка в главата си. — Накъде ще отплаваме?

Възрастният мъж избута Джейк и я зяпна любопитно.

— Виж ти, дамата се е събудила. Можеш да си я отведеш вкъщи.

— Барни! — изръмжа Джейк и в гласа му звънна недвусмислена закана.

— Е, добре, тогава ще кажа на капитана за нея и…

Джейк сграбчи ръката на Барни и я изви, докато двамата застанаха очи в очи.

— Чуй какво ще ти кажа. Ако не искаш Уейърд Хейс да качи Морган на бесилката, ще измъкнеш кораба оттук, докато още е възможно. Аз ще се погрижа за жената… и за Морган.

— Е, добре, щом ти ще си човекът, на когото ще смъкне кожата. — Барни хвърли последен поглед към Серенити и излезе от малката каюта.

— Простете — изрече Серенити със скърцащ от болка и тревога глас, — но наистина не ми се вярва, че смятате да излезете в открито море, докато аз съм на борда.

Около устните на Джейк заигра усмивка.

— А как ще го предотвратите?

— Може би като крещя?

Мъжът се изсмя дълбоко и коварно. Ако беше вярно, че очите са огледало на душата, този мъж нямаше душа. Пронизващият му поглед не разкриваше никакви чувства, когато преспокойно измъкна изпод наметката си дълъг, грозен нож.

— Опитайте се и ще се лишите от езика си. — Пръстът му се плъзна изпитателно по блестящото острие.

— Няма да посмеете — изграчи Серенити. Беше толкова ужасена, че гласът й отказа.

— Правил съм и много по-лоши неща.

По блясъка в очите му тя позна, че казва истината. Велики боже, нима този мъж наистина не уважава човешкия живот?

Откъде ли беше разбрал, че тя храни особени чувства към езика си?

— Защо ме отвлякохте?

Мъжът скри ножа в диплите на наметката си и въздъхна.

— Сигурно няма да повярвате — направих го за ваше добро.

— За мое добро? Откъде ви хрумна?

— За съжаление при дадените обстоятелства нямам време да ви обясня. Трябва да се уверя, че Барни ще изпълни заповедите ми и че един твърдоглавец ще се вслуша в гласа на разума. Затова ви моля да ме извините… — Той се обърна към вратата.

— Почакайте!

Джейк спря и се обърна към нея с високо вдигнати вежди.

— Няма да кажа на никого, че сте ме отвлекли — увери го тя. — Моля ви, моля ви, пуснете ме да си отида!

— За съжаление не мога. — Мъжът наклони глава и я огледа преценяващо. — Е, да ви запуша ли устата, преди да изляза?

Серенити поклати глава. Наистина обичаше езика си и беше решена да запази колкото може повече от свободата си. Някой ден ще сляза от този кораб, даже ако се наложи да скоча през борда и да плувам до вкъщи — обеща си тя. По дяволите всички акули и морски чудовища!