Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 25

Светлината угасна.

Джейк стисна здраво пакета и се изправи. Още няколко минути, и ще се погрижи Серенити и Морган да избягат извън обсега на дългата ръка на Уейърд Хейс. Излезе от сянката на върбата и тръгна по градинската алея.

Доста усилия и време му беше струвало, докато събере сведения за семейство Джеймс. В къщата живееха три жени — тъмнокосата Серенити, русата й сестра и възрастната икономка.

Джейк се усмихна. Беше минало доста време, откакто за последен път бе влязъл в чужда къща, но някога го правеше често и беше убеден, че без проблеми ще намери младото момиче и ще го измъкне от къщи. Умееше да се движи безшумно като призрак и в ергенските си дни влизаше и излизаше от домовете на приятелките си, без да си навлече гнева на бащите или съпрузите им.

Бързо стигна до къщната врата. В този момент тя се отвори с тихо скърцане.

Джейк се вцепени. Преди да е успял да се раздвижи, от къщата излезе крехка фигура и се спусна като светкавица по стълбата. Устреми се право към него, блъсна го и нададе тих вик. Политна назад, ботушът й се закачи в някаква издатина и тя не можа да се задържи на краката си. Приземи се на дупето си и изохка тихо.

Напълно объркан, Джейк изпусна пакета, който носеше, и падна на колене, за да разбере с кого се е сблъскал.

— И това ако не е съдба — засмя се той, като видя бледото лице под лунната светлина. Тя беше облечена като мъж, но само глупак не би забелязал женските й извивки, а Джейкъб Дъдли не беше глупак.

Мъжът вдигна глава към небето, обсипано със звезди.

— Благодаря ти, Господи — изрече сериозно. — За пореден път ми помогна.

Оказа се, че помощта на небето е било дори по-голяма от очакваното, защото при сблъсъка Серенити бе загубила съзнание. След бърз преглед Джейк установи зарадвано, че момичето още диша и на главата му няма рана. Само цицината, която бързо се издигаше на челото й, показваше, че щом дойде на себе си, ще страда от силно главоболие.

Сега му оставаше само да отиде при Морган и да се погрижи корабът му да излезе от пристанището, преди Хейс да го е познал. Нищо по-просто от това.

С леко сърце Джейк метна Серенити на рамото си, грабна пакета за Лори и забърза към коня си, който беше вързан наблизо.

Серенити се събуди с ужасна болка в слепоочията. Простена тихо и се опита да притисне ръка към челото си, но установи, че не може да я движи. Някой я беше вързал за стол! Прост дървен стол, поставен в малката каюта на някакъв кораб…

Докато кръвта пулсираше във вените й, тя си припомни как бе излязла бежешком от къщата и се бе блъснала в едно дърво.

О, не — помисли си и по тялото й пропълзя студенина. Не се блъсна в дърво, а в мъж. В голям мъж.

— Чуй ме, старче, сега нямаме време да го обсъждаме.

— Ти не разбираш ли, Джейк, че ако я намери на борда, капитанът ще ми откъсне главата! Много добре знаеш какъв става, като се ядоса.