Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 17

От началото на бала Серенити трябваше да отговаря на въпросите на достопочтените матрони, които много държаха да узнаят дали е чула нещо за избягалата си сестра Частити. Само най-милите от тях се бяха сетили да й честитят рождения ден.

Беше й страшно трудно да се съсредоточи върху гостите на бала по случай рождения й ден, защото мислите и непрестанно кръжаха около срещата с тайнствения мъж. Не всеки ден се случваше измислена от нея личност да се появи пред бюрото й от плът и кръв. Особено когато ставаше въпрос за красив мъж.

Защо не се сети да попита за името му?

Крайно време беше да престане да мисли за него. Но не можеше.

На бала присъстваха почти двеста гости, между тях и свещеникът със семейството си, и досадният Чарли Симс, който непрекъснато се опитваше да я завлече в градината.

Около нея се движеха хора, мъже и жени, които водеха съвсем нормален, скучен живот, докато тя днес бе преживяла нещо прекрасно. Нещо, което никога нямаше да забрави.

Стига, Серенити! Гледай танцьорите. Наблюдавай как почтените матрони пазят дъщерите си. Или се опитай да се съсредоточиш върху бедния отец Джейкъбс!

Свещеникът вече за трети път трябваше да повтори забележката си, защото тя не го чуваше. В действителност изобщо не беше сигурна за какво говореха. Май за Йоан Кръстител? Или беше за потопа?

О, по дяволите!

Тя кимна и когато той направи пауза и я погледна очаквателно, промърмори нещо, за което се надяваше да прозвучи на място. Погледът й през цялото време търсеше из залата Дъглас. Само той можеше да отговори на въпросите й за тайнствения посетител.

Внезапно движение отдясно привлече вниманието й. Тя обърна глава и видя сестра си да тича през навалицата със зачервени бузи и искрящи очи.

— Моля, извинете ни, отче Джейкъбс — извика задъхано Хонър, хвана Серенити за лакътя и доста грубичко я затегли към вратата.

Серенити се огледа смръщено.

— Какво правиш, момиче?

— Той е тук!

— За мистър Макарти ли говориш?

— Не, не за моя обожател, глупаче, а за твоя!

Серенити се обърка напълно. Хонър беше полудяла. За какво говореше изобщо? Да не би за Чарли Симс? Не, сестра й не беше толкова жестока.

— Какъв обожател?

Хонър я хвана за талията с две ръце и я обърна към залата. Серенити плъзна поглед през искрящата в мрамор и злато бална зала. Оркестърът свиреше менует и танцьорите бяха застанали в две редици едни срещу други. Скъпоценностите на дамите блестяха под светлината на свещите, роклите им светеха във всички цветове на дъгата. Тук и там се виждаха дори старомодни перуки. Познаваше почти всички мъже в залата, но нито един от тях не би могъл да предизвика такава реакция у сестра й.

Внезапно през залата премина шепот. Отначало съвсем тих, после постепенно се засили и стреснатите музиканти спряха да свирят.

Танцьорите спряха. Паркетът бързо се опразни.