Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 137

— Почакай! — изкрещя подире й.

Ала Серенити вече я нямаше.

Само след няколко секунди вратата се отвори отново и в стаята се втурна Джейк.

— О, Морган, животът и на двама ни виси на косъм!

Без да се бави, той преряза въжетата, които стягаха китките на капитана, и го изправи на крака.

— Тя отива в кабинета ми. Ако имаш още малко ум в главата си, постарай се да я вразумиш. Или и двамата ще свършим като пияни нещастници, които си търсят нов подслон.

— Защо не ми каза, че тя е тук?

— Защото обещах на нея и на Лорелай, че ще мълча като гроб. Че никога, ама никога няма да ти кажа, че е намерила убежище при нас.

Морган го прониза с мрачен поглед.

— А аз си мислих, че си ми приятел, Джейк.

— Ако не ти бях приятел, нямаше да си сложа главата в торбата, като те доведох днес тук. Хайде, слез долу и се опитай да я успокоиш.

Без да губи време, Морган се втурна към кабинета, където според Джейк трябваше да бъде Серенити.

Едва отворил вратата, тя се обърна като ужилена. Очите й се присвиха в тесни цепки.

— О, Джейкъб Дъдли, как те мразя! — изсъска като разярена тигрица. — Искам да говоря с Лорелай, а кого ми праща той? Теб!

Морган остана изумен от този изблик на враждебност.

— Защо си толкова гневна? — попита той и застана пред нея. — Аз се върнах при теб, а ти отказваш даже да ме поздравиш.

По лицето й се бореха гняв и учудване.

— Върнал си се при мен? О, колко хубаво! Сега трябва да си облека най-хубавата рокля, нали? Или е достатъчно да падна пред теб на колене, защото най-сетне си си спомнил, че изобщо съществувам?

Морган не можа да се въздържи и избухна в смях.

— Никога не си реагирала, както се очаква от теб. — Обхвана лицето й с ръце и прошепна страстно: — Божичко, как ми липсваше!

Серенити се отдръпна като опарена.

— Това не е игра, Морган. Не се прави на глупак!

— Но аз те търся вече повече от година! Нима никой не ти е казал?

Тя извъртя глава настрана и го изгледа скептично.

— Да, казаха ми, но мина много време, докато дойдеш тук. Отишъл си в печатницата на баща ми и си попитал него и Дъглас дали съм се прибрала вкъщи жива и здрава. Като си чул от тях, че не знаят къде съм, веднага си излязъл в открито море. Прощавай, но трогателната ти грижа за мен не ме впечатлява особено.

Морган я зяпна изумено.

— По дяволите, жено, от деня, в който се качи на борда на търговския кораб, аз не правя нищо друго, освен да те търся! Имаше буря, не помниш ли?

— Да, помня.

Слава богу! Може би имаше надежда да му прости.

— Бурята ни завъртя и ни отклони от курса. Първия път пристигнах тук много късно. Излязох от печатницата на баща ти и тръгнах да търся търговския кораб, за да разпитам екипажа какво е станало с теб. Моряците не можаха да ми кажат нищо, затова побързах да се върна тук и вече цял месец те търся под дърво и камък. Наистина ли не знаеш нищо?

— Аз…

— А какво изобщо правиш тук?

Серенити го изгледа унищожително и сложи ръце на кръста си.

— Бях решена да се прибера у дома, Морган, но докато пътувахме към Савана, Джейк ме убеди, че е по-добре да остана известно време в плантацията му. След обществения позор на сестра ми и изчезването й баща ми нямаше друг избор и се съгласи да поживея известно време далеч от Савана.