Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 139

Като чу добре познатия гневен глас, той спря като закован. След малко се обърна предпазливо и видя идващата към него Серенити да изписва на лицето си онзи израз, който винаги предвещаваше проповед.

Вече не се срамуваше да признае, че безкрайно обича този израз. Че през тези месеци ужасно му е липсвал.

— Как посмя просто да си тръгнеш? — Тя спря плътно пред него и продължи: — Въобще не ме е грижа, че ме напусна. Аз съм зряла жена и мога да се грижа сама за себе си. Но как посмя да обърнеш гръб на собствения си син? Трябваше поне да го прегърнеш, да го подържиш малко. Да ме попиташ как е, какво дете е. Здрав ли е. Какво обича.

— Не знаех какво да кажа — отговори съкрушено той, но гневът от несправедливите обвинения надви. — Очаквах да видя теб, но не… не с бебе!

Гласът му изведнъж омекна и той протегна ръка да помилва бузата й.

— Защо не ми каза?

— Двамата с теб се разбрахме нещо.

Своенравието й го накара да изскърца със зъби.

— Никога не съм искал да изтърпиш всичко това съвсем сама. Ако ми беше казала, че чакаш дете…

— Не те исках тук само защото си длъжен да се грижиш за детето си, Морган. Знаех, че ако ти кажа за Никълъс, чувството за чест ще те принуди да се омъжиш за мен. Още на Санта Мария ти казах, че никога няма да те принудя да се откажеш от живота, който обичаш.

Морган стисна здраво устни, защото чувствата заплашваха да го надвият. Той не я заслужаваше. Това беше повече от ясно. Тя беше толкова силна и смела.

Той, негодникът, я бе изоставил, бе допуснал тя да преживее целия този кошмар, а сега се връщаше като самодоволен сър Ланселот и се опитваше да оправи нещата.

Ако имаше поне частица от нейната смелост, онази сутрин нямаше да й позволи да се качи на борда на проклетия търговски кораб.

Щеше да бъде до нея и да гледа как коремът й се закръгля. Да слага ръка върху него и да усеща движенията на детето си.

Да бъде до нея по време на болките, когато тя ражда сина им.

— Моля те, Серенити, не ме отпращай. — Гласът му трепереше издайнически. — Върнах се, защото имам нужда от теб. Искам ти и аз… и Никълъс… да живеем заедно. Да си построим къща и… и да си направим плантация като Джейк. Може даже да отворим магазин…

Хвана ръката й и я стисна до болка.

— За мен вече не е важно къде ще живея. Искам само да съм с теб, Серенити. С теб и с Никълъс — завинаги. — Притисна ръката и до гърдите си, треперещ от страх, че тя ще го отпрати. — Моля те, кажи да.

Серенити пое дълбоко въздух и вдигна глава към тавана, сякаш се надяваше на подкрепа от небето. Когато го погледна, в очите й се бореха гняв и смях.

— Разбира се, че казвам да, пирате мой. Бих ли могла да кажа нещо друго?

ЕПИЛОГ

— Мамо!

Когато Никълъс се втурна като вихър в стаята й, Серенити спря да пише и вдигна глава.

— Моля те, кажи на Майкъл да си ми върне корабчето!

— Не съм пипал глупавия ти кораб — отговори сърдито Майкъл, очарователно осемгодишно хлапе, което провря глава през вратата. — Барни и Елизабет го взеха и слязоха при езерото.

— Така ли? Тогава защо не ми каза, като почнах да го търся? — разсърди се още повече Никълъс.