Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 5

— По-добре влез вътре и дай заден. Разправяйте се някъде другаде. Кръстовището ни трябва.

Шофьорът се ухили, заобиколи отпред таксито, качи се, запали и припряно се запромъква назад, като енергично махаше с ръка и силно натискаше клаксона. Най-накрая успя да се изтегли. Рижият бе подал глава от седана и гледаше изумено назад. Далмас влезе в таксито и затвори вратата.

Полицаят с мотоциклета извади свирката си, свирна два пъти и разпери ръце на изток и запад. Кафявият седан профуча през кръстовището като котка, подгонена от полицейско куче.

Жълтото такси го последва. Когато се поотдалечиха, Далмас се наведе напред и почука на стъклената преграда.

— Остави го, Джоуи. Не можеш да го настигнеш, а и не ми трябват… Майсторски се справи.

Червенокосата глава се наклони към микрофона на таблото.

— Нищо работа, шефе — каза усмихнат. — Някой път ме пробвай с нещо по-сериозно.

2

В пет без двайсет телефонът иззвъня. Далмас лежеше по гръб на леглото в стаята си в „Меривейл“. Пресегна се да вдигне слушалката, без да погледне апарата.

— Ало!

Гласът на момичето отсреща беше приятен и малко напрегнат.

— Обажда се Миане Крейл. Сещате ли се?

Далмас извади цигарата от устата си.

— Разбира се, мис Крейл.

— Слушайте, моля ви, на всяка цена идете да видите Дерек Уолдън. Кой знае защо, направо се е побъркал и сигурно вече е мъртво пиян. Нещо трябва да се направи.

Погледът на Далмас се плъзна покрай телефонния апарат и се спря на тавана. Пръстите на ръката, която държеше цигарата, барабаняха по страничната табла на кревата.

— Но Уолдън не вдига телефона, мис Крейл. Опитах да се свържа с него един-два пъти — обясни той бавно.

От другата страна последва мълчание. След това гласът на момичето отново прозвуча:

— Оставих ключа си под вратата. По-добре ще бъде направо да отидете там.

Далмас присви очи. Пръстите на дясната му ръка престанаха да се движат.

— Отивам веднага, мис Крейл — каза той бавно. — Къде мога да ви намеря?

— Не съм съвсем сигурна къде ще бъда… Може би у Джон Сутро. Щяхме да ходим там.

— Чудесно! — рече Далмас.

Изчака момичето да затвори, постави слушалката на вилката и върна телефона на нощната масичка. Приседна на леглото и се загледа в слънчевото петно на стената. След малко сви рамене и се изправи. Допи алкохола в чашата до телефона и си сложи шапката. Слезе с асансьора. Качи се във второто такси в редицата пред хотела.

— Пак към „Килмарнок“, Джоуи. Хайде, давай.

Трябваха им петнайсет минути, за да стигнат дотам.

Обичайните следобедни танци в открития ресторант, където сега сервираха чай, бяха свършили и улиците около големия хотел гъмжаха от коли, които с много шум се опитваха да се измъкнат през трите изхода. Далмас слезе от таксито недалеч от хотела. Проправи си път между групичките ентусиазирани девойки и кавалерите им и се насочи към входа на безистена. Влезе, изкачи стълбите до полуетажа над партера, прекоси фоайето и се качи в претъпкания асансьор. Всички слязоха преди надстроения етаж.