Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 3

— Готово, Рикио. Този е чист — измормори той. Далмас свали ръцете си, обърна се и се насочи към средата на стаята. Погледна замислено Уолдън. Той се бе навел напред. Устата му беше отворена, на лицето му се бе появило напрегнато, съсредоточено изражение. Далмас хвърли поглед към тъмнокосия гангстер и подхвърли учудено:

— Рикио ли?

Тъмнокосият го изгледа.

— Ела тук до масата, драги, и си затваряй устата. Сега аз ще приказвам.

От гърлото на Уолдън се изтръгна хриптящ звук. Рикио застана пред него. Гледаше го мило и си играеше с пистолета, увиснал на пръста му.

— Много се бавиш с парите, Уолдън. Ужасно дълго се бавиш. Та затова дойдохме, да те подсетим. Проследихме дотук ченгето ти. Хитро, нали?

— Тоя хлапак е бил от твоите хора, ако името му е Рикио, така ли, Уолдън? — попита тихо и настойчиво Далмас. Уолдън кимна мълчаливо и облиза устните си.

— Недей да остроумничиш, ченге. Предупреждавам те за втори път — изръмжа Рикио и гневно стрелна с поглед Далмас.

После пак се обърна към Уолдън и зачука по часовника на китката си.

— Сега е три часът и осем минути, Уолдън. Мисля, че за тип с твоите възможности няма да е късно да изтегли мангизи от банката. Даваме ти един час да приготвиш десет хилядарки. Ама само един! А ние ще вземем тоя многознайко, за да уговорим предаването.

Уолдън кимна отново, без да каже нещо. Сложи ръце на коленете си и преплете пръсти, като ги стисна силно. Кокалчетата им побеляха.

— Ще играем честно, иначе цялата олелия ще иде на вятъра. Ти също ще играеш честно. Ако ли не, тоя многознайко ще се озове на бунището. Само дето няма да се събуди. Ясно ли е?

— А ако той уреди плащането на сумата, навярно ще ми позволите да съобщя за вас в полицията — рече Далмас презрително.

Хладнокръвно, без да погледне към него, Рикио отвърна:

— За това също сме помислили… Днес искаме само десет хиляди, Уолдън. Другите десет в понеделник следващата седмица. Разбира се, ако не ми създадеш главоболия… В противен случай ще си платиш и за главоболията.

Уолдън безпомощно разпери ръце и побърза да каже:

— Мисля, че ще уредя въпроса.

— Чудесно. Тогава да тръгваме.

Рикио кимна и прибра пистолета си. Извади мека кафява ръкавица от джоба си и я нахлузи на дясната ръка. Приближи се до рижия, взе колта на Далмас и го огледа. Ръката с ръкавицата потъна в страничния му джоб и остана там, стиснала пистолета.

— Хайде да се омитаме — кимна подканващо. Тримата напуснаха стаята. Дерек Уолдън оста на мрачно загледан след тях.

В кабината на асансьора беше единствено момчето, което го управляваше. Слязоха на полуетажа над партера, минаха през тихо фоайе, покрай витража, зад който бяха светнали лампа за имитация на слънчева светлина. Рикио вървеше малко зад Далмас от лявата му страна, а рижият го охраняваше отдясно.

Слязоха по застланите с килим стълби, преминаха през безистена с павилиончета за луксозни стоки и се измъкнаха от хотела през страничния изход. От другата страна на улицата бе паркиран малък кафяв седан. Рижият седна зад кормилото, пъхна пистолета под бедрото си и стъпи на педала за газта. Рикио и Далмас се качиха отзад.