Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 7

— Всички са тук. Само котаракът на папата липсва, но се очаква да дойде — сопна се високо мъжът. Далмас поклати глава:

— Сигурно чудесно се забавлявате.

Мина покрай русия мъж, прекоси коридора и влезе през сводеста врата в просторна, старомодно подре дена стая с вградени шкафове за порцеланови съдове и поизтъркана мека мебел. Вътре имаше седем-осем души и всички бяха пияни до козирката.

Момиче по шорти и зелено поло седеше на пода и играеше на зарове с мъж в официално вечерно облекло. Друг дебел господин с кацнали на носа очила говореше намръщено по телефон-играчка:

— Междуградски искам… Сиу Сити… И по-живо, кукло!

По радиото гърмеше „Блажена лудост“.

Две двойки танцуваха, олюлявайки се насам-натам, като се блъскаха ту една в друга, ту в мебелите наоколо, без това ни най-малко да ги смущава. До тях с чаша в ръка и зареян поглед танцуваше сам мъж с маниера на Ал Смит. Стройна белолика блондинка се заклатушка към Далмас, като разливаше по пътя чашата с уиски.

— Скъпи, очарователно е, че те срещам! — извика тя пронизително.

Далмас успя да заобиколи и се отправи към току-що влязла жена с жълто като минзухар лице, която държеше в двете си ръце по една бутилка джин. Тя остави бутилките на пианото и се облегна на него с отегчен вид. Далмас се приближи и я попита за мис Крейл.

Жената с минзухареното лице се пресегна и извади цигара от отворената кутия върху пианото.

— На двора е, отвън — рече с беззвучен глас.

— Благодаря, мисис Сутро — отвърна Далмас. Домакинята го удостои с празен поглед. Далмас мина под друг свод и влезе в тъмна стая с плетени мебели. Врата водеше към остъклена веранда. От нея по стъпала се слизаше по пътека, криволичеща между тъмните стволове на дърветата. Далмас тръгна по нея. Изведе го на ръба на стръмна скала, от която се откриваше панорама към светлините на Холивуд. На самия край на скалата бе направена каменна пейка. С гръб към къщата там седеше момиче. Цигарата й светеше в тъмнината. Тя бавно обърна глава и стана.

Беше дребна на ръст, нежна, мургава. Начервените й устни се открояваха в мрачината, но чертите на лицето не се виждаха ясно. Очите й бяха в сянка.

— Отпред чака таксито ми, мис Крейл. Или може би сте с кола? — обади се Далмас.

— Не, без кола съм. Да вървим. Тук е отвратително, пък и не пия джин.

Върнаха се обратно по пътеката и заобиколиха къщата. Излязоха на тротоара през външната порта, украсена в горната част с дървена решетка. Покрай оградата поеха към таксито. Шофьорът се бе облегнал на колата с крак върху стъпалото. Отвори им да се качат.

— Спри някъде да вземем цигари, Джоуи — каза му Далмас.

— Добре — отвърна таксиджията.

Таксито запълзя надолу по стръмния лъкатушещ път. Асфалтът беше влажен и гумите свистяха по паважа, а звукът се връщаше като ехо, отблъснат от фасадите на крайпътните магазини.

— В колко часа си тръгнахте от Уолдън? — попита Далмас след кратко мълчание.

— Беше към три — отвърна момичето, без да обърне глава към него.

— Било е малко по-късно, мис Крейл. В три той беше жив и при това при него имаше хора.