Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 14

Блондинката прекоси с вдървена походка стаята, захлупи снимката в чекмеджето и го затвори с трясък. Сетне облегна бедра на масата.

— Нещо не си наред, бъбривецо! Това не е никакъв Сутро. Хайде, разкарай се! Боже мой! Разбираш ли какво ти говоря?

Далмас се изсмя презрително.

— Днес следобед те мернах в къщата на Сутро. Беше пияна-заляна и сега не си спомняш нищо.

Блондинката замахна така, сякаш се готвеше да скочи върху него, но внезапно спря вцепенена. Ключалката изщрака, вратата се отвори и влезе мъж. Застана на прага и бавно затвори. Дясната му ръка беше в джоба на светлото туидено палто. Беше мургав, широкоплещест, с остри черти на лицето и издадена напред брадичка. Далмас го погледна спокойно и поздрави:

— Добър вечер, съветник Сутро!

Мъжът сякаш изобщо не го забеляза. Погледът му се плъзна покрай него и спря въпросително на момичето.

— Тоя тип разправя, че е ченге и ме тормози за някакъв пистолет… разправя, че бил мой. Изхвърли го навън, ако обичаш! — каза тя с треперещ глас.

— Ченге! Така ли? — възкликна Сутро.

Мина покрай Далмас, без да го погледне. Блондинката отстъпи назад и се смъкна безпомощно на един стол. Лицето й пребледня. Гледаше изплашено. Сутро я изгледа отгоре. После се обърна и извади от джоба си малък пистолет. Държеше го небрежно насочен към пода.

— Нямам много време — обяви той.

— Тъкмо си тръгвах — обясни Далмас и се насочи към вратата.

— Първо да чуем историята — настоя остро Сутро.

— Разбира се — съгласи се Далмас.

Без да бърза, но доста пъргаво отиде до вратата и широко я разтвори. Сутро рязко вдигна ръката си с пистолета.

— Не се дръж като глупак! — извика Далмас. — Няма да рискуваш да стреляш тук, нали?

Двамата мъже напрегнато се изучаваха. След малко Сутро сложи пистолета обратно в джоба и облиза тънките си устни.

— Мис Долтън някога е притежавала пистолет, с който съвсем наскоро е убит човек. Всъщност от доста време вече пистолетът не бил у нея. Това е всичко, което исках да разбера — обясни Далмас.

Сутро бавно кимна. В очите му светнаха странни пламъчета.

— Мис Долтън е приятелка на жена ми е не бих искал никой да я безпокои — хладно изясни той.

— Съгласен съм и нямам нищо против — отвърна Далмас, — но всеки детектив с удостоверение като представител на властта има право да задава обикновени въпроси. Не съм влязъл тук насила.

Сутро го изгледа.

— Добре, но по-внимателно с приятелите ми! В този град имам достатъчно влияние и може да ти се случи нещо неприятно.

Далмас кимна с разбиране, излезе безшумно и затвори вратата. Спря за миг и се заслуша. Отвътре нищо не стигна до слуха му. Той вдигна рамене, мина по коридора и слезе по трите стъпала в малко фоайе. Излезе от входа и се огледа. Беше обикновен жилищен квартал и в двете посоки на улицата имаше доста паркирани коли. Далмас тръгна към запалените фарове на таксито, което го чакаше.

Шофьорът, червенокосият Джоуи, стоеше накрая на тротоара пред автомобила си. Пушеше цигара и наблюдаваше паркираната до отсрещния тротоар голяма черна кола. Левите й врати бяха обърнати към бордюра. Щом Далмас се появи, хвърли цигарата и го посрещна.