Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 12

— Разрешителното е било издадено преди около година на някой си Дарт Бурванд, журналист от „Прес кроникъл“. На този Бурванд му светили маслото миналия април на гара Аркейд. Бил се приготвил да напусне града, но така и не го направил. Не разплели случая, но се подозира, че въпросният Бурванд е бил свързан с доста голяма и добре организирана измама и се е опитал да шантажира един от важните шефове. И важният шеф му затъкнал устата. Бурванд напуска сцената.

Дени дишаше тежко. Беше забравил за пурата и тя догаряше. Далмас го гледаше с напрегнат израз на лицето.

— Подробностите научих от Уестфолс от „Прес кроникъл“ — продължи той. — Приятел ми е, но историята не приключва дотук. Пистолетът сигурно е бил върнат на жената на Бурванд. Тя все още живее тук, някъде в Северен Кенмор. Може пък и да ми сподели какво е направила с него… а може и тя самата да е замесена в някое изнудване, Дени. Ако е така, едва ли ще ми признае нещо, но след разговора ни вероятно ще се опита да се свърже с някого. Ето кое ме интересува. Схващаш ли?

Дени драсна друга клечка кибрит и я задържа пред края на пурата си. После с дрезгав глас рече:

— Значи това, което трябва да направя, е да следя малката, след като ти й пуснеш мухата за пистолета.

— Точно така!

Мъжагата стана, понечи да се прозее и изсумтя.

— Лесна работа. Но защо е всичката тази потайност около Уолдън? Защо не оставим ченгетата да си блъскат сами главите? Рискуваме да си навлечем куп неприятности в Центъра.

— Трябва да се рискува — обади се бавно Далмас. — Не знам с какво бандата изнудвачи е държала Уолдън в ръцете си. Студията ще загуби сума пари, ако това се разкрие при разследването и излезе по първите страници на вестниците в страната.

— Ти пък! Сякаш става дума не за Уолдън, а за Валентино. Та Уолдън е само директор на продукция, мътните го взели! Всичко, което трябва да направят, е да задраскат името му от няколко афиша на филмите, които още не са пуснати по екраните.

— Те са на друго мнение, сигурно защото не са се посъветвали с теб — подигра се Далмас.

— Добре! — сопна се Дени. — Във всеки случай, ако аз съм на твое място, ще оставя мацето да си опере пешкира. На полицията й трябва някой за виновен.

Той заобиколи леглото, взе шапката си и я нахлупи.

— Чудно ще се подредим! — рече с кисела физиономия. — Като капак на всичко ще трябва да привършим преди още ченгетата да научат, че Уолдън е мъртъв. — Махна с ръка и се изсмя безрадостно. — Съвсем като на кино!

Далмас прибра шишето с уиски в чекмеджето на бюрото и си сложи шапката. Отвори вратата и направи път на Дени да мине. После загаси лампата. Часът беше девет без десет.

6

Високата блондинка изгледа Далмас със зеленикавите си очи с изключително малки зеници. Той побърза да влезе и се постара това да не проличи. Бутна вратата с лакът и каза:

— Аз съм детектив, мисис Бурванд, частен детектив. Опитвам се да се добера до някои факти, за които вие навярно знаете нещичко.

— Казвам се Долтън, Хелън Долтън. За Бурванд забравете.

Блондинката сви рамене и се отдръпна навътре в стаята. Приседна на стол, чиято странична облегалка бе украсена със следи от гасени в нея фасове. Стаята представляваше обикновена дневна на мебелирана квартира под наем и бе отрупана с безброй непотребни джунджурии. На пода имаше възглавници с воланчета по края и два лампиона, които светеха. Върху поставката на единия от тях се бе изтегнала гола женска фигурка. На рафта над газовата камина бяха наредени книги с шарени обложки.