Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 15

— Слушай, шефе — рече Джоуи бързо, — гледам оня тип в кадила…

В този миг над вратата на големия автомобил припламна револверен изстрел и бледите искри светкавично се разпръснаха. Глухият звук се блъсна в сградите от двете страни и изтрещя надолу по улицата. Джоуи се хвърли пред Далмас. Колата отсреща рязко потегли. Далмас се приведе встрани и опря коляно на земята. Опита да извади пистолета, но не успя, защото шофьорът се беше притиснал до него. Колата се скри зад ъгъла. Гумите й изсвистяха. Джоуи се отпусна до Далмас и се претърколи по гръб на тротоара. Ръцете му се вдигаха и падаха върху цимента. Острата болка изтръгваше от гърлото му хриптящи звуци.

Отново изскърцаха гуми. Далмас скочи и ръката му моментално се стрелна към лявата мишница. Въздъхна облекчено, когато видя да спира малка кола. От нея слезе Дени и с бърза крачка тръгна към него.

Далмас се наведе над шофьора. Светлината от фенерите пред входа на блока позволяваше да се види кръвта на гърдите на Джоуи, попила в грубата материя на сакото. Очите му ту се отваряха, ту се затваряха, като на умираща птица.

— Няма смисъл да гоним кадилака. Вдига висока скорост — обади се Дени.

— Намери телефон и извикай линейка — нареди Далмас припряно. — Горкият, много му дойде… После гледай да излъжеш блондинката и ми я докарай.

Дени забърза към колата, качи се и след малко зави зад ъгъла. Наблизо отвориха прозорец и се чу мъжки глас. Няколко коли спряха. Далмас се наклони над Джоуи и промълви:

— Сега, стари приятелю… Спокойно, моето момче… Спокойно.

7

Лейтенант Уайнкасъл, завеждащ отдел „Убийства“, бе сипаничав, с мека руса коса и леденостудени сини очи. Беше се изтегнал на въртящия се стол, с крака високо върху ръба на отвореното чекмедже и лакът, опрян на бюрото до вградения телефон. В стаята миришеше на прахоляк и фасове.

Другият полицай, Лонерган, як мъжага със сива коса и сиви мустаци, бе застанал до отворения прозорец и мрачно гледаше навън.

Уайнкасъл дъвчеше края на кибритена клечка и бе вперил очи в Далмас, който седеше срещу него, от другата страна на бюрото.

— По-добре кажи нещо. Шофьорът ти не може да говори. В този град винаги си имал късмет и сигурно не би искал да се разделиш с него — настоя Уайнкасъл.

— Твърдоглав е. Няма да проговори — подхвърли Лонерган, без да се обръща.

— Ще ти бъде от полза, ако не прекаляваш толкова със заровете, Лони — отбеляза Уайнкасъл с убийствен глас.

Далмас неволно се усмихна и потърка длан в ръба на бюрото. Това произведе шумолящ звук.

— Какво да кажа? — рече той. — Беше тъмно и изобщо не видях мъжа с револвера. Колата беше кадилак, фаровете й не светеха. Всичко това вече ви обясних, лейтенант.

— Не ми минавай с тия — изсумтя Уайнкасъл. — В цялата работа има нещо съмнително. Все пак сигурно имаш някаква идея кой може да е бил. Прозрачно ясно е, че са искали да застрелят теб.

— Защо точно мен? Улучен е шофьорът, не аз. Колко момчета от нашите обикалят района! Някой може да се е набил в очите на ония типове.