Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 11

— Значи няма да припаднеш, ако ти съобщя, че е мъртъв — добави Далмас равнодушно.

Дени бавно се обърна. Все още незапалената пура мърдаше нагоре-надолу в широката му уста. Не изглеждаше особено развълнуван от новината.

— Забавна история — продължи Далмас. — Банда изнудвачи се опитваше да го шантажира, Дени. На вярно ги е раздразнил. Сега е мъртъв, с куршум в слепоочието и пистолет в ръката. И това е станало днес следобед.

Дени разтвори изненадано малките си очи. Далмас отпи глътка и опря ръката с чашата на бедрото си.

— Приятелката му го намерила така. Имала ключ от апартамента в „Килмарнок“. Японецът този ден не бил на работа, а това беше единственият прислужник, който той държеше. Момичето не казало на никого. Направо си плюло на петите. Звънна ми по телефона. Ходих там… Аз също никого не съм уведомил.

— Боже Господи! Ченгетата ще лепнат веднага вината върху теб и ще зарежат случая, братле. Не можеш да се измъкнеш от тая каша! — много бавно изрече мъжагата.

Далмас го погледна, извърна глава и впери поглед в картината на стената.

— Това си е моя работа. Единственото, което искам от теб, е да ми помогнеш — каза хладно. — Възложили са ни работа, а зад гърба ни стои страхотно мощна организация. В риска има нещо сладко.

— Какво си намислил? — попита Дени намръщено. Не изглеждаше очарован.

— Приятелката му смята, че не е самоубийство, Дени. Аз съм на същото мнение и имам нещо като следа, но трябва да се действа бързо, защото за нас тя е важна, колкото и за полицията. Не вярвах, че ще успея да проверя всичко веднага, но ми провървя.

— Аха, само че на мен не ми обяснявай толкова сложно, защото бавно загрявам — каза Дени.

Драсна клечка кибрит и запали пурата си. Реката му съвсем леко трепна.

— Никак не е сложно, направо е тъпо. Пистолетът, с който е стреляно по Уолдън, е с изпилен номер. Аз обаче го разглобих. Вътрешният номер не беше изпилен. В Специалния отдел на Центъра имат номера.

— И ти отиде там, поиска сведението и те веднага ти го дадоха — присмя се мрачно Дени. — А когато открият Уолдън и сами направят справка за пистолета, ще им стане драго, че чудесно си ги метнал.

— Спокойно, момче. На приятеля, дето направи сверката, може да се разчита. Няма защо да се притеснявам.

— Защо, по дяволите, да се притесняваш! А от къде на къде тип като Уолдън ще държи у себе си пистолет с изпилен номер? Това се смята за углавно престъпление.

Далмас довърши питието си и занесе празната чаша на бюрото. Извади отвътре бутилката с уиски. Дени поклати глава, че не иска повече. Изглеждаше особено раздразнен.

— Ако пистолетът е бил негов, възможно е да не е знаел, че номерът е изпилен. А може пистолетът изобщо да не е бил негов! Ако пистолетът е на убиеца, тогава убиецът със сигурност е аматьор. Професионалист никога не би държал такова оръжие.

— Добре — обади се мъжагата примирено. — И какво откри за пистолета?

Далмас отново седна на леглото. Измъкна пакет цигари от джоба си и запали. Наведе се напред, за да изхвърли кибритената клечка през отворения прозорец.