Читать «Следотърсача» онлайн - страница 315

— Ти имаш добро сърце и мек характер, Джаспър, но и двамата сме диваци в сравнение с тази нежна тръстика. Щади я, не проявявай никога мъжка суровост към това крехко създание. Ти ще се научиш да я разбираш и Господ, който създава горите и езерата и който с усмивка гледа добродетелта и отвръща лице от порока, ще ви дари със заслужено щастие.

Следотърсача даде знак на приятеля си да се отдели от брега и остана, подпрян на своята пушка, докато лодката не се долепи до борда на „Вихър“. Мейбъл плачеше така, сякаш сърцето й се разкъсваше, а очите й не се отделяха от поляната, където самотно се извисяваше фигурата на Следотърсача, докато „Вихър“ заобиколи носа и островът изчезна от погледа й. До последната минута тя гледаше неподвижната мускулеста фигура на този необикновен човек, която се издигаше като статуя, поставена на това отдалечено място в памет на събитията, разиграли се тук.

ГЛАВА XXX

Да вдъхна въздух позволи от тоз.

що дишаш ти сама.

Той сладък е за мен.

дори да носи в себе си смъртта.

Мур

Следотърсача бе свикнал със самотата, но когато „Вихър“ напълно изчезна зад носа, изведнъж го завладя чувство за пълна изоставеност. Никога преди не бе усещал така ясно своята откъснатост от света — през последните дни сърцето му се бе отворило за радостите и грижите на обикновеното човешко съществуване, той вече виждаше пред себе си семейство, домашен уют. Сега всичко изчезна, сякаш рухна в един миг, а той остана сам на света, без нежна спътница, без надежди. Даже Чингачгук го бе напуснал, макар и временно, и отсъствието на верния другар бе особено тежко за нашия герой в тази, може би най-критична, минута от неговия живот.

Дълго след като „Вихър“ беше изчезнал зад хоризонта, Следотърсача продължаваше да стои, опрян на пушката си, в позата, описана от нас в предишната глава. Изглеждаше като вкаменен. Само човек, който е привикнал мускулите си на изключително напрежение, можеше да издържи толкова дълго в тази трудна поза с нейната мраморна неподвижност. Най-сетне той се отърси от вцепенеността с въздишка, която се изтръгна сякаш от самите глъбини на неговото същество.

Една от характерните черти на този самобитен човек бе, че независимо от това, с какво са заети мислите му, той напълно владееше себе си по отношение на всичко, което се отнасяше до практическия живот. Така беше и сега. Бе потънал в мислите си за Мейбъл и красотата й, за предпочитанието й към Джаспър, за сълзите и заминаването и, а краката му послушно го носеха към мястото, където Юнска роса все още скърбеше над гроба на мъжа си. Техният разговор се водеше на езика на тускарорите, който Следотърсача владееше много добре, но тъй като това наречие е известно само на учените, ние ще преведем думите им на прост английски език, като се постараем да запазим стила и интонацията на всеки от събеседниците.