Читать «Стен» онлайн - страница 42

Стен кимна. И Орон започна да му обяснява как да подсигурят гърба си.

— Тук ще осигурим резервен изход… поставяме… наблюдатели… тук… и тук.

Бет намери първото алармено устройство и го обезвреди. Друг отреп вече сваляше филтърния екран. Надолу се плъзна въже и мигове след това всички от групата се озоваха на пода на склада.

Бет даде знак на Стен да я последва към един компютърен терминал. Останалите трима започнаха да проверяват за други скрити алармени устройства.

— Не бива да оставяме никакви следи, че сме били тук — прошепна му момичето.

Пръстите й зашариха по клавиатурата на терминала. Най-напред тя извика програмата УКАЗАНИЯ ПО СИГУРНОСТТА и заповяда на детектора на човешки тела да пренебрегне присъствието им. После извика СКЛАДОВА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ. Проучи я внимателно, отбеляза си нещо и въведе промени в списъка.

— Можем да вземем ето тези неща. Никой няма да забележи липсата им.

Даде знак на останалите и те почнаха да събират плячката.

Тъкмо когато мъкнеха последния сандък към скупчената под отвора на тръбата готова за изнасяне плячка, се чу скърцащ звук. Всички скочиха да си намерят укритие.

Охраняващият бот се затъркаля на завоя, с изпънати встрани пипала на сензорите, готови да засекат човешки форми на живот. Отрепите затаиха дъх, когато пипалата се залюляха във въздуха. Най-сетне те се прибраха в металното туловище и ботът се затъркаля към изхода.

Но изведнъж изскърца и се закова на място. Един от отрепите тихо изстена — когато се бе хвърлил да се скрие, беше оставил един сандък насред пътеката. Бръмченето на мотора на охраняващия автомат се усили. От металното тяло се изпружи зашеметяваща палка и сензорите на бота щръкнаха и се завъртяха, за да открият причинителя на това безредие. Алармите мълчаха. Машината все още не беше сигурна. Макар да бе невероятно, някой от ботовете товарачи можеше да е оставил сандъка неподреден.

Бет даде знак на Стен — посочи му нагоре, към върха на подредените покрай стената сандъци. Измъкнаха се безшумно от скривалището си и се прилепиха до редицата. Тя стъпи на ръцете на Стен и се закатери по накамарените сандъци. Стигна догоре и се сниши по корем — и изведнъж един от сандъците под нея изпука силно.

Ботът се завъртя към източника на звука.

Бет грабна един от сандъците и го хвърли върху него. Зашеметяващата палка на бота щръкна нагоре и сандъкът се натресе в нея. Целият склад се изпълни с най-ужасната воня, която Стен бе помирисвал. От разбития сандък върху бота се заизлива течност и той започна да се върти безпомощно на място.

Стен подхвана Бет, която скочи долу. Ботът спря лудешкото си въртене и немощно изпружи зашеметяващата си палка.

Стен погледна Бет. Тя му се ухили и храбро излезе пред сензорите на машината. Автоматът изобщо не я забеляза. Стен я последва. Останалите също излязоха и започнаха да пъхат сандъците с плячка в тръбата. Зад тях ботът немощно размахваше оръжието си.