Читать «Стен» онлайн - страница 41

Стен усети как сърцето му подскочи, когато тя кимна.

— Взимаме ли го в екип?

Бет срещна очите на Орон. И изведнъж се засмя.

— Да.

— Бет ще е твоят партньор в екипа — обърна се той към Стен. — Прави каквото тя… ти покаже… и ще живееш. Сега седни… вземи си вино. И ми разкажи… историята си.

Стен прие подадената му чаша с вино и се изтегна на пода. Започна да разказва, като от време на време мяташе поглед към Бет.

Глава 12

— Искам да гледкам живино, мамии, искам живино.

Сестрата в Яслите се затича към момченцето, с топла усмивка на лицето. Прегърна го и натисна един бутон. Стената просветна, превърна се в екран и по него заскачаха нарисуваните герои. Четиринадесетгодишното момченце се закиска от възторг.

Родителите на Бет я бяха продали на Компанията преди няколко цикъла. Цената: договорите им бяха скъсани и двойката мигрита бе освободена да напусне Вулкан. И двете страни смятаха сделката за успешна.

Обикновено Компанията предпочиташе децата на мигритата да отрасват в средата на мигрита. Но имаше и изключения. Психът — психиатърът на Компанията — чак подсвирна, когато видя индекса на природна интелигентност на Бет. Представители на Компанията се обърнаха към родителите на момичето и ги убедиха, че ще отиде на много по-добро място. Те я целунаха и я поставиха в леглото. Бет се събуди в детските Ясли на компанията, обкръжена предимно от по-малки от нея деца. Компанията обикновено ги взимаше петгодишни, но индексът на Бет беше впечатляващ. И решиха да рискуват с осемгодишно дете.

За пръв път в живота си Бет беше буквално задушена от любов и внимание. Майките в Яслите я прегръщаха, целуваха я и й даваха какви ли не играчки. Много малко постъпки носеха наказания или суров укор. Въпреки това Бет не се доверяваше на Майките нито за миг. Никой обаче не го разбра, тъй като Бет още от малка се беше научила да се държи кротко, да отговаря само когато я попитат и да прави всичко, което поискат от нея.

На Бет й беше нужно време, докато разбере какво толкова я ужасява тук. Бяха другите деца… другарчетата й.

Стен пристъпи край Бет и надникна надолу към склада. Беше точно според модела на Орон. Извисяващи се редици с подредени един върху друг сандъци и товарни тръби, пълни с какво ли не — от облекла до луксозни хранителни продукти, предназначени за теховете и екзеците. Място, където хора не стъпваха, тъй като цялата работа беше поверена на роботи, от дребните инвентаризиращи чиновници до гигантските, с мозъци на идиоти товарачи.

Бет и още един отреп се заеха да оглеждат алармената система.

Орон им бе описал плана си и после попита имат ли предложения.

— Не, Стен — бе възразил той, след като го изслуша внимателно. — По този начин… няма никакво… измъкване. Виж.

Пръстите му проследиха модела на вътрешността на склада.

— Да се блокират изходите със сандъци. Но дори да сте сигурни, че са блокирани, все пак трябва… да допуснете, че някой ще може да проникне. Трябва да сте подготвени… да му се противопоставите. Да си подсигурите друга… — Той замърда нервно с пръсти, за да намери подходящата дума. — Тактика… За да бъдеш добър отреп, трябва да познаваш тактики. Дори когато планът ти е… съвършен… трябва да допускаш, че може да се провали. Никога не трябва да се набутваш в ситуация, от която няма никакъв… изход.